— Какво чете?
— „Форбс“, „Мъни“, „Роб Рипорт“ — списания, които всеки брокер получава. Нито календар, нито бележник или списък с адреси и телефонни номера. Никакви квитанции или бележки. Всъщност нямаше нито една хартийка дори в кошчето за смет. Беше съвършено чисто.
— Нищо общо с представата ми за ергенска бърлога.
— Веднъж двамата с Джилиън ме поканиха на вечеря. Джем приготви ястието. Забелязах, че жилището е идеално чисто. Кухнята бе като аптека. Помислих, че се е постарал специално, защото е очаквал гости. — Замълча и тъжно поклати глава. — Винаги съм го смятала за надменен сухар, а сега, когато научавам все повече за него, не мога да си представя с какво е привличал Джилиън.
— Беше ли влюбена в него?
Замисли се, преди да отговори. Внимателно подбра думите си:
— Мисля, че се заблуждаваше.
— Защо?
— Честно казано, Чийф, малко се смущавам да обсъждам интимния живот на Джилиън с теб.
— Нямам ли право? Тя прекара нощта с мен. Случилото се между нас не ми се струва нередно. Не искам да мисля за него като за изневяра.
— Гузна съвест?
— Заради Хенингс ли? Не. Ако Джилиън го бе обичала истински, щях да се чувствам виновен. Но не мисля, че е била влюбена в него. Така че, не — категорично заяви той.
— Наближаваше четирийсетте, което за една жена е като предупредителен сигнал. Мисля, че Джилиън се е бояла, че Джем е последният й шанс за пълноценна връзка.
— Това не е основателна причина да се обвържеш с някого.
— Всъщност — доста глупава причина.
— Споделяше ли с нея скрупулите си по отношение на Хенингс? — попита той.
— Често. Дори в онзи ден на обяд.
— Иска ми се да разбера какви са били мислите й в онази нощ — тихо каза той. — Дали, когато се е прибрала, е имала угризения.
Тя извърна глава към него. Сините му очи я пронизаха с поглед.
— Не мога да ти разкрия тайните й, Чийф.
— Няма да издадеш тайна. Аз бях с нея.
— Тогава…
— Но искам да чуя какво е мислила. По-рано спомена, че е прекарала страхотно. Каза ли ти как влязохме заедно под душа?
— Не. Всъщност искаше да вземе душ веднага щом се прибере у дома.
— Не сме се къпали заедно.
Погледна го гневно и изненадано:
— О, разбирам! Било е капан. Искал си да разбереш какво зная всъщност.
— Извинявай.
— Върви по дяволите!
Понечи да стане, но той сграбчи ръката й и я спря:
— Моля те, Мелина. Кажи ми какво сподели тя. Моля те.
Искаше да разбере какви са били чувствата на Джилиън в онази нощ. Очевидно изпитваше нужда да узнае. Може би това имаше нещо общо с мотива му да остане замесен, когато във всеки момент би могъл да я изостави сама да търси истината за убийството. Реши, че заслужава да знае поне отчасти какво е мислила Джилиън.
Но не можеше да го гледа в очите, докато говори за това. Издърпа ръката си, отново отпусна глава на възглавницата и прикова поглед в тавана.
— Каза ми, че не е била прелъстена, че сама е пожелала близостта с теб. Така ли си го спомняш? — Усети, че Чийф кимна. — Бояла се е, че това ще повлияе на мнението ти за нея. Че ще те отблъсне.
Почувства как той енергично поклати глава, преди да изрече с дрезгав глас:
— Напротив.
— Е, това е.
Очакваше да чуе още. Когато нежеланието й да продължи стана очевидно, подкани я:
— Какво друго, Мелина?
— Чийф.
— Моля те.
Пое си дълбоко дъх и бавно издиша:
— Може би… вие, мъжете…
— Продължавай. Може би ние, мъжете…
— Се хвалите.
— За какво?
Тя тихо се засмя:
— За всичко.
— Най-вече?
— Досещаш се. — Обърна се към него за миг и отново се загледа в тавана. — Колко пъти…
— Аха. — След миг шеговито подхвърли: — Джилиън ти е казала колко пъти?
— Не точно.
— Няколко.
— Така и предположих.
— Тогава как е възможно да е била влюбена в Хенингс? — Тя рязко извърна глава към него. — Искам да кажа, че човек би могъл да сгреши веднъж, Мелина. Да стори нещо импулсивно, без да мисли — и веднага да съжали. Да си помисли: „Господи, какво направих?“ — и да се упреква. С Джилиън не беше така. Каза ли ти колко…
— Чийф, моля те, престани.
— … колко силно беше привличането помежду ни? Как не можех да й се наситя…
Очите му засияха, докато се взираха в нея от другата страна на огромното легло, което изведнъж й се стори тясно.
Смутена, тя се надигна, обърна се с гръб към него и стъпи на пода. Погледна часовника си.
— Сигурно вече се е прибрал от работа. Трябва да тръгваме. — Стана и започна да събира вещите си. — Опаковай багажа си. Не знаем как ще се развият нещата. Може би няма да се върнем.
Докато прибираха принадлежностите си, настъпи неловко мълчание, изпълнено с чувства, породени от смущаващите теми, на които бяха разговаряли, и нещата, които всеки от тях бе премълчал.