Когато приключи, тя се огледа, за да се увери, че не е забравила нещо и се отправи към вратата, но и двете й ръце бяха заети.
— Аз ще отворя. — Чийф се приближи зад нея и хвана бравата, но не я завъртя. — Мелина? — Дъхът му погали косите й и тя усети топлината на тялото му до гърба си. — Ти си познавала Джилиън по-добре от всеки друг.
Леко кимна.
— Би ли преспала с мен, ако обичаше Хенингс?
Измина дълго време, докато намери сили да отвърне:
— Не. В онази нощ тя напълно бе забравила за Джем. Както и за изкуственото оплождане и желанието си да има дете. Мислеше единствено за теб.
Незабележимо се наведе и тя почувства не само топлината, а и допира на тялото му.
— Трябваше да чуя това.
— Недей, Чийф — прошепна задъхано.
— Какво?
— Не забравяй, че аз съм Мелина, а не Джилиън.
Двайсет и пета глава
Тони и Кейдънс Андерсън живееха в луксозен квартал в северната част на Далас. Тревните площи бяха грижливо поддържани. Във всеки гараж имаше поне две коли, едната, от които бе минибус или джип. Явно собствениците на жилищата можеха да си позволят да запишат децата си в частни училища, да прекарват отпуските си в каране на ски във Вейл и да членуват в местния кънтри-клуб.
— Хубав квартал — отбеляза Чийф.
— Хм.
Мелина като че ли не бе забелязала. Навярно мислеше как ще бъдат приети от семейство Андерсън, които не желаеха да привличат внимание. Бяха изчакали до вечерта, когато бе по-вероятно да заварят и двамата съпрузи у дома им.
Къщата им се намираше в края на къса, задънена улица. Имаше съвременна архитектура. Една алея ги отведе до входната врата, която бе изцяло остъклена, и видяха как Тони Андерсън се приближи, за да отключи. В къщата залая куче, но не заплашително.
— Мистър Андерсън? — попита Мелина.
— Същият.
Беше среден на ръст и изглеждаше симпатичен. Слънчевият му загар издаваше, че прекарва доста време на открито, а стегнатата, атлетична фигура — че предпочита тениса пред голфа. Учтиво ги поздрави, но подозрително изгледа и двамата.
— Казвам се Мелина Лойд. Това е Кристофър Харт.
Андерсън погледна Чийф и на лицето му се изписа изненада, когато го позна, и любопитство — заради раните.
— Астронавтът?
— Тони?
Кейдънс Андерсън бе подходяща по външност за клакьорка на „Далас Каубойс“. Имаше съвършена фигура и черти, буйни руси коси и големи тъмни очи. Беше облечена в стари джинси е цепки на коленете и плетена блуза, плътно прилепнала към тънката й талия. Но макар и красиво, лицето й издаваше тъга, а големите й очи имаха измъчен израз. Приближи се към съпруга си и застана до него, сякаш търсеше опора и закрила.
— Веднага ми се сторихте познат — каза Тони Андерсън.
— Приятно ми е.
Тони изглеждаше доволен да стисне ръката му, но и озадачен.
— Това е съпругата ми, Кейдънс. Кейдънс, Кристофър Харт. И мис… Извинете.
— Лойд. Мелина Лойд. Бихте ли ни отделили няколко минути? Съжаляваме, че се появихме без предупреждение. Боях се, че ако се обадим предварително, няма да се съгласите да поговорим.
— Да поговорим за какво?
Нотката на раздразнение в гласа на Тони Андерсън издаде, че вече се досеща с какво е свързано посещението им. Обгърна раменете на Кейдънс.
Мелина отвърна:
— За отвличането на сина ви.
Кейдънс сведе глава. В държането на Тони не остана и следа от приветливост. Изведнъж стана враждебен:
— Журналистка ли сте, мис Лойд?
— Не, жертва. Всъщност — сестра ми. Беше убита преди няколко дни.
— Прочетох за това във вестника. — Кейдънс вдигна поглед към Мелина. — Била е ваша близначка.
— Да. Мисля, че отвличането на сина ви и убийството й са свързани. — Кейдънс я изгледа с удивление. — Джилиън също беше пациентка на клиника „Уотърс“.
— А, затова ли смятате, че са свързани? — заядливо попита Тони. — Не мисля.
Чийф пристъпи напред:
— Може ли да влезем? — Славата имаше и предимства. Чийф рядко се възползваше от популярността си, но в случая се налагаше. — Моля ви. Много е важно за Мелина. Може би и за вас.
— Няма да ви задържим дълго — добави Мелина.
Тони погледна Кейдънс и тя леко кимна. Поканиха ги в една стая до кухнята. Изглежда, току-що бяха вечеряли. Съдовете все още не бяха вдигнати от масата. Навярно бе всекидневната. Имаше телевизор с голям екран и етажерки, отрупани с книги, а пред камината спеше голямо ловджийско куче със златиста козина. То лениво хвърли поглед към Мелина и Чийф и отново задряма. Когато седнаха, Тони бе така любезен да изключи звука на телевизора.