Выбрать главу

— И никой не поиска откуп? — попита Мелина.

— Който и да го е отвлякъл, е искал бебе, а не пари.

Чийф се приближи към тях и тактично попита:

— Какво те кара да мислиш така, Кейдънс?

— Зная, че е жив. Зная го.

— Организираха търсене на… тялото му — с мъка изрече Тони. — Предположиха, че някой ми е имал зъб, или отговорността за инцидента е на организация, обявила се против изкуственото оплождане. Не бе открита никаква следа от него. Нито одеяло от болницата, нито пелена, нито гривна за идентификация — нищо. С Кейдънс мислим, че е даден на хора, желаещи да се сдобият с дете. Някой е взел нашето бебе.

Гласът му отново затрепери и този път Кейдънс го утеши. Издърпа ръката си от неговите, обгърна раменете му и нежно зашепна.

Чийф забеляза, че Мелина е престанала да потиска чувствата си и по страните й се стичат сълзи. В този миг изглеждаше безкрайно уязвима. Тихо ридаеше, обзета от мъка заради семейство Андерсън, а може би и заради себе си.

През краткото време, откакто я познаваше, бе проявила необикновена смелост, решителност, самообладание и дързост. Възхищаваше й се за тази сила. Както и за способността й да изпита такова състрадание, че искрено да заплаче.

За миг всички останаха мълчаливи. Кучето се надигна и отиде при семейната двойка. Сякаш свикнало с подобни емоционални изблици, заскимтя и опря едрата си глава на бедрото на Тони. Тони го почеса зад ушите. После кучето отново легна пред камината, опря глава на предните си лапи и впери жален поглед в стопаните си.

Чийф бе смутен от тъжната гледка и отмести поглед към проблясващия телевизионен екран. Бяха започнали новините, водещата, от които бе за пожар в жилище с трима пострадали.

Най-сетне Мелина изтри сълзите си и наруши неловкото мълчание.

— Убиецът на сестра ми се е казвал Дейл Гордън. Работел е в клиника „Уотърс“.

— Прочетох това — каза Кейдънс. — Но не помня никого от клиниката с такова име.

— Висок и хилав — описа го Чийф и си спомни вида му, когато с Джилиън го бяха срещнали в закусвалнята. — С руси оредели коси и очила с голям диоптър. Малко смахнат.

— О! — Викът на Кейдънс привлече погледите на всички. Лицето й доби по-тревожен израз, отколкото когато ги бе видяла на прага. — Той! Спомням си го. Винаги когато имах час в клиниката, се опитваше да ме заговори. — Обърна се към съпруга си: — Помниш ли, скъпи? Онзи, който донесе мечето в болницата.

Тони изведнъж се сети:

— Онзи човек?

Чийф и Мелина се спогледаха.

— Гордън е донесъл подарък за бебето? Влизал е в стаята ви?

— Да. Беше много мил. Снима ме е Антъни. Още в началото, когато станах пациентка на клиниката, започна да проявява явен интерес към… — Лицето на Кейдънс Андерсън пребледня. Пое си дъх и довърши: — … явен интерес към мен.

— Както и към Джилиън — каза Чийф, усетил, че в момента Мелина не е в състояние да говори. Бе притиснала ръце към гърдите си, сякаш чувстваше студ. Разказа на семейство Андерсън как с Джилиън се бяха разминали е Гордън и за странното му държане. — Когато я видя с мен, изглеждаше разстроен. Явно е решил, че заслужава да умре заради нещо, което е приел като изневяра. Изпитвал е някакво чувство за собственост над нея.

— Аз имах същото впечатление — каза Кейдънс. — Но преливаше от радост, когато изкуственото оплождане се оказа успешно и заченах.

— Беше много развълнуван и когато видя Антъни — каза Тони. — Сякаш щеше да заплаче. Бяхме смутени.

— Изпитах съжаление към него — продължи Кейдънс. — Помислих, че е просто самотник, който проявява личен интерес към ощастливените двойки, защото няма свое семейство.

Тони подскочи:

— Мислите ли, че той има нещо общо е отвличането на Антъни?

— Възможно е, нали? — отвърна Мелина.

— Но се е самоубил. — Още по-разтревожена, Кейдънс хвана ръката на съпруга си. — Дори и да е знаел къде е Антъни, отнесъл е информацията със себе си.

— Може би не е така — мрачно каза Чийф. — Ключът към цялата истина се крие в клиниката.

— За какво говориш?

— Откъде знаеш?

Мелина озадачено го погледна.

— Тони — каза Чийф, — включи звука на телевизора, ако обичаш. Трябва да чуем това.

Андерсън взе дистанционното управление и чуха края на журналистическото встъпление:

— … тялото й е било открито от нейни приятелки, след като не спазила уговорка за игра на бридж.

Жена с насълзени очи заговори несвързано по микрофона:

— Никога не е пропускала игра. Когато не се появи тази вечер, разбрахме, че се е случило нещо. Дойдохме и я открихме.