Журналистката отново се обърна с лице към камерата и съобщи, че не е установен мотив.
— Според детективите от отдел „Убийства“ жертвата е била ударена с тъп предмет, вероятно обикновен чук, открит до тялото й.
Камерата бе отдалечена от лицето на репортерката и показа местопрестъплението. На заден план се виждаше как бутат количката с тялото към чакащата линейка.
— Полицията все още издирва и разпитва съседите, но никой не твърди, че е видял…
Изведнъж Мелина затаи дъх, когато разбра какво е привлякло вниманието на Чийф — фасадата, която напомняше за къщата на Снежанка. Домът на Линда Крофт, с двата големи прозореца и сводестата врата.
Обърна се към него е израз на ужас и изумление. В очите й проблеснаха сълзи на гняв:
— Онези копелета!
Чийф стана и хвана ръката й. Притегли я към себе си и каза на семейство Андерсън:
— Не ни познавате. Може би ни смятате за двама параноици. Но ви уверявам, че не сме такива. Жертвата на това убийство… — каза и посочи към екрана. — Днес я посетихме. Работеше в клиника „Уотърс“. Тя наруши професионалната етика и ни даде адреса ви. Някой не иска да се свържем и да споделим информацията, която имаме.
Кейдънс притисна пръсти към бледите си устни.
— Което означава, че смъртта на Дейл Гордън не е краят.
Чийф вдигна глава.
— Мозъкът, който стои зад всичко това, не е онзи извратен нещастник. Съветвам ви да заминете някъде още тази вечер. Вземете кучето си и тръгвайте.
— А полицията? — попита Кейдънс. — Да им се обадим ли? Да уведомим ли ФБР?
— Добра идея, но го направете от друго място. Агент Тъбайъс е…
— От Вашингтон? Познаваме го — каза Тони. — Разговаряхме веднъж.
— Значи знаете как изглежда?
— Да. Приятен човек.
— Добре.
Разказа им накратко за случилото се в къщата на Мелина сутринта.
— Тони? — Кейдънс уплашено се притисна към рамото на съпруга си.
Той вече бе взел решение. Прекоси стаята, написа нещо в бележника на бюрото си, откъсна листа и го подаде на Чийф.
— Номерът на мобифона ми. Само Кейдънс го знае. Където и да се намираме, ще бъде с нас. Дръжте ни в течение. — Стисна ръката на Чийф, но гледаше Мелина, когато каза: — Ако откриете нещо за сина ни, каквото и да е и колкото и да е лошо, искаме да знаем.
— Имате думата ми.
Когато се качиха в колата и потеглиха, Чийф каза:
— Слава богу, че ни се довериха и заминаха. Харесват ми.
— На мен също. И Линда Крофт ми харесваше. Защо не я предупредихме за опасността? — Закри лицето си и зарида: — Господи, Чийф! Ние сме виновни за убийството й.
— Не носим отговорност, Мелина. Нито ти, нито аз. — Протегна ръка и притисна коляното й. — Съжалявам за случилото се не по-малко от теб, но нямаме вина за смъртта й, както и за тази на Джилиън. Някой друг е отишъл в къщата й и я е ударил с онзи чук.
— Нашите мними федерални агенти?
— Най-вероятно.
Представи си колко безпомощна и изплашена е била Линда Крофт срещу двамата мъже и избухна в плач.
— Беше толкова мила и чувствителна! Всичко това е невероятно жестоко — отчаяно зарида тя. — Жертвите на тези престъпления са невинни жени и деца. Сестра ми. Заклана, докато е спяла и е била най-беззащитна. Момченцето на семейство Андерсън, откраднато като… като ябълка от пазара. Кой би го сторил? Кое чудовище е способно съзнателно да причини такова страдание? — Сви ръце в юмруци и заудря по бедрата си.
— Мелина…
— Горките хора! Толкова млади, красиви и здрави, а толкова нещастни! Сякаш са наказани за някакво ужасно прегрешение. А единственият им грях е, че са искали бебе — промълви тя през сълзи.
— Мелина, престани!
— Не мога, не мога — изхлипа тя.
— Напротив, можеш.
Дали заради спокойния му тон, или защото притискаше коляното й почти до болка, постепенно се опомни. Истерията и гневът й се уталожиха и след като няколко пъти дълбоко си пое дъх, го погледна и кимна, за да му покаже, че е възвърнала самообладанието си.
— По-добре ли си сега? — попита той.
— Извинявай.
— Няма за какво — отвърна Чийф и едва забележимо й се усмихна. — Ако това ти носи някаква утеха, на мен също ми се иска да крещя.
Но бе запазил спокойствие, а тя бе избухнала. Сега разбра защо Чийф се справя с управлението на совалка. Човек като нея не би могъл да ръководи екипаж от астронавти. Разказът на Кейдънс Андерсън бе събудил чувствата й. Новината за убийството на Линда Крофт ги бе разпалила. Никога не бе изживявала толкова разтърсваща комбинация от гняв, отчаяние и безпомощност. Искаше само да разбере към какво или кого да насочи този неудържим гняв.