— Каква е вероятността това да не е самоубийство?
Еймъс изсумтя и избърса носа си с ръкав.
— Бих заложил доста пари, а нямам в излишък, че Тад не е сложил край на живота си. Допускам, че властите са искали да му затворят устата веднага, вместо да изчакат да го убият по надлежния ред през юли. Само че никога няма да разберем, защото разследването, ако изобщо може да се нарече така, просто ще замаже следите. Няма начин да научим истината. Още един човек си е отишъл и на никого не му пука.
— Съжалявам.
Мич малко се изненада, че адвокат, който не е успял да спаси двайсет клиенти от екзекуция, се държи толкова емоционално. Нима с времето не ставаш по-коравосърдечен, по-безчувствен? Той не възнамеряваше да узнае. Неговото време в това малко кътче от света на работата про боно току-що беше изтекло.
— И аз съжалявам, че си пътувал чак до тук, Мич.
— Няма проблем. Струваше си да се запознаем и да видя фирмата ти.
Еймъс махна към гаражната врата, закрепена за тавана.
— Какво ще кажеш? Кой друг практикува право в стара автокъща за понтиаци? Обзалагам се, че в Ню Йорк нямате такива.
— Сигурно нямаме.
— Пробвай. Имаме свободно място, един служител ни напусна миналата седмица.
Мич се усмихна и овладя смеха си. Не искаше да го засегне, но сигурно заплатата на Еймъс беше по-ниска от неговите данъци за апартамента му в Манхатън.
— Благодаря, вече съм опитвал в Мемфис.
— Помня. Навремето се вдигна доста шум около онази история с „Бендини“. Цяла фирма изгърмя и всички отидоха в затвора. Как се забравя такова нещо? Твоето име обаче почти не се споменаваше.
— Имах късмет да се измъкна.
— И няма да се върнеш?
— Няма да се върна.
4
От автомобила под наем Мич се обади на секретарката си и я помоли да му купи нов билет за връщане. Беше изпуснал сутрешния директен полет до „Ла Гуардия“. Прекачването щеше да му отнеме часове и да го изпрати да кръстосва страната. Имаше директен полет от Нашвил в 17:20 ч. Пътуването до летището щеше да се съчетае добре с една идея, която той обмисляше.
Движението се разреди, Мемфис остана зад гърба му и неочаквано го завладя силно въодушевление. Току-що беше избегнал ужасно неприятно преживяване, а сюжетната линия с наркоченгета, които действат самоволно, можеше да докара язва на всеки адвокат. Мич беше поел удар в името на целия отбор, беше направил огромна услуга на Уили Бакстром и сега отново бягаше от Мемфис, но този път без заплахи и само с ръчен багаж.
Имаше предостатъчно време, затова караше по двулентовите шосета и се наслаждаваше на приятното пътуване. Пропусна няколко обаждания от Ню Йорк, но се чу с Аби, докато караше спокойно с осемдесет километра в час. Градчето Съмрол се намираше на два часа път източно от Мемфис и на един час западно от Нашвил. Беше столицата на окръга и имаше 18 000 жители, доста голямо население за тази част на селскостопанския Юг. Мич следваше табелите и скоро се озова на главната улица, която беше от едната страна на градския площад. Насред площада се издигаше добре запазената сграда на съда от XIX в. със статуи, беседки, паметници и разпръснати пейки под сенките на огромни дъбове.
Той паркира пред един магазин за дрехи и обиколи площада. Както винаги, имаше колкото искаш адвокати и малки кантори. За пореден път се запита защо старият му приятел бе избрал този живот.
Бяха се запознали в Харвард през късната есен, когато Мич беше в трети курс и най-престижните юридически фирми правеха ежегодното си посещение в университета им. Набирането на нови служители беше отплатата, но не за тежкото следване — то беше тежко във всеки правен факултет — а за това, че си умен и си имал късмета да те приемат в Харвард. За бедно момче като Мич предложенията от фирмите бяха особено вълнуващи, защото за пръв път през живота си той надушваше пари.
Ламар беше изпратен от името на „Бендини“, тъй като беше само седем години по-голям от него, а младежкото излъчване беше важно. Той и съпругата му Кей посрещнаха сърдечно семейство Макдиър при пристигането им в Мемфис.
От петнайсет години двамата бяха изгубили връзка. Благодарение на интернет човек лесно можеше да намери някого и да види кой с какво се занимава, особено в средите на адвокатите, защото, независимо дали бяха успели или не, те обичаха да привличат внимание. Отразяваше се добре на бизнеса им. Интернет страницата на Ламар беше доста непретенциозна, но и практиката му беше такава: скучни нотариални актове, завещания, разводи по взаимно съгласие, имотни сделки и разбира се, телесни повреди! Всеки адвокат в малко градче мечтаеше да му се падне някоя хубава катастрофа.