Мич изпрати имейл до Роял Банк ъф Куебек, която се намираше съвсем близо на същата улица, и разреши прехвърлянето на 10 милиона долара. Наблюдаваше големия екран на стената на Фрик и видя, че десет минути по-късно парите му постъпиха в новата сметка на „Скъли“.
— Ваши лични средства? — попита объркано Дженингс.
Мич кимна и отговори:
— Много дълга история.
После се обади на Райли, който се свърза със своя човек във Форин Офис. Стивън изпрати на Роберто Маджи имейл с инструкции за банковия превод. Парите на Лука бяха в сметка на остров Мартиника, друг данъчен рай на Карибите. Лука беше имал делови отношения с няколко такива места и познаваше офшорните игри.
Докато чакаха, Мич поглеждаше от време на време към сумата на екрана, с която току-що се беше сбогувал. Изпитваше известно облекчение, че се е разделил с мръсните пари, които изобщо не биваше да взема навремето. Помнеше кога точно реши да го направи. Беше пак тук, в Джорджтаун, на няма и пет минути пеша от това място. Беше уплашен и гневен, че цялата мръсна история с „Бендини“ го е лишила от бъдещето му, а може би и застрашаваше живота му. Убеден беше, че всички от фирмата са му длъжници. Знаеше кода и паролите за достъп, имаше и писмено пълномощно, затова открадна парите.
И сега му олекна, защото те все пак щяха да направят някакво добро.
Обади се на Аби, която беше шест часа пред него, и двамата проведоха дълъг разговор. Тя беше отегчена, убиваше времето и чакаше вест от Хасан. Беше говорила с Кори, по зеления телефон, разбира се, и двамата бяха единодушни — докато Аби не се увери, че Джована е в безопасност, няма да бъдат преведени никакви пари. Стига да беше жива и сделката още да бе на дневен ред.
Сумата от тайните британски фондове постъпи в 3:25 ч. от банка на Бахамите. Двайсет минути по-късно пристигнаха и италианските милиони от банка в Гваделупа на Френските Антили. В момента разполагаха с 50 милиона, в които влизаха и тези на Лука.
Райли се обади на Мич от Лондон с новината, че американските пари няма да пристигнат преди сряда сутринта — неприятна новина. И понеже нямал представа кой изпраща парите, нито откъде идват, не можел да протестира.
Мич беше изпратил имейли на Омар Челик и Денис Талъс в Истанбул, но те не бяха отговорили. Преди да си тръгнат, той звънна на Джак в Ню Йорк да провери дали случайно не му е провървяло с управителния съвет на „Скъли“. Не беше. С нетипична за него язвителност Джак обясни, че част от съдружниците са избягали от града, за да осуетят кворума.
В „Риц-Карлтън“ Мич отпрати Стивън и му обеща да се видят в осем на вечеря край басейна. Преоблече се с къси панталони и тениска с якичка и измина двеста метра по оживената улица до офис за наемане на скутери, покрай който бяха минали с таксито. Взе един червен скутер „Хонда“ и каза, че ще го върне по тъмно. Скутери имаше из целия остров и двамата с Аби с удоволствие ги ползваха преди години, когато се криеха тук.
Трафикът в Джорджтаун беше безмилостен и Мич започна да се провира между колите, опитвайки се да излезе от града. Не помнеше преди да е имало такива задръствания. Бяха се нароили нови хотели и жилищни сгради, заведения за хранене, магазини за фланелки, евтина бира и безмитен алкохол. Джорджтаун беше напълно американизиран. От другата страна на залива Хог Стай уличното движение оредя и скутерът се включи спокойно в него. Мич подмина Ред Бей и видя табелите за Бодън Таун. Пътят следваше бреговата линия, но плажовете ги нямаше. Морето беше настъпило към сушата и вълните се плискаха в скалите. Поради липсата на пясъчни плажове хотелите и апартаментите също оредяха и пред погледа му се ширнаха впечатляващи гледки.
Големият Кайман беше дълъг трийсет и пет километра и главното шосе го обикаляше. При предишните си посещения Мич не беше имал време да разгледа острова, но в момента нямаше друга работа. Соленият въздух, който го блъскаше в лицето, му действаше освежаващо. Поне за няколко часа можеше да престане да мисли за Джована, защото банките и офисите бяха затворени. Спря в „Ейбанкс Дайв Лодж“ извън Бодън Таун и изпи една бира на брега. Бари Ейбанкс беше спасил Мич, Аби и Рей от един пристан във Флорида, когато те се опитваха да избягат. Беше продал заведението си още преди години и се беше преместил в Маями.
Мич продължи на изток със скутера и мина бавно през две крайбрежни селища. Пътят се стесняваше и на места колите едва се разминаваха. Джорджтаун остана в другия край на острова, много далече. Мич спря откъм подветрената страна и се приближи към ръба на скалата, където други туристи захвърляха отпадъците си. Седна на скалата и загледа пенещата се вода долу. В Ръм Пойнт изпи още една бира — „Ред Страйп“ от Ямайка — докато гледаше голяма група семейства на средна възраст, които ядяха и пиеха край барбекю на открито.