В 16 ч. тя слезе във фоайето и се усмихна на Хасан. Край тях нямаше никого, но въпреки това той прошепна:
— Как са нещата?
— Без промяна. Имаме седемдесет и пет милиона.
Хасан се навъси по-скоро по задължение.
— Добре. Приемаме и чакаме да ги получим.
— Не и преди да видя Джована.
— Да, но за да я видите, трябва да излезете от хотела.
— Няма да изляза.
— В такъв случай имаме проблем. Твърде опасно е да я доведем тук.
— Защо?
— Защото не може да ви се вярва, госпожо Макдиър. Казахме ви да дойдете тук сама, но подозираме, че наблизо има ваши приятели, така ли е?
Аби се смути твърде силно, за да отговори бързо и да излъже убедително, и колебанието ѝ издаде истината.
— Ами не, не знам за какво говорите.
Хасан се усмихна и извади телефона си, поредния „Джакъл“. Протегна го пред нея и попита:
— Не познавате ли този човек?
Беше снимка на Кори, който излизаше от хотела. Разпознаваем дори със слънчевите очила и шапката с козирка. Браво на теб, Кори.
Аби поклати глава и каза:
— Не го познавам.
— Нима? — възкликна Хасан с противна усмивка, пъхна телефона обратно в джоба си и огледа фоайето. Още беше пусто. — Казва се Кори Галант — продължи тихо той — и работи в отдела за сигурност на фирма „Скъли и Пършинг“. Убеден съм, че го познавате добре. Той е в града с най-малко още двама местни агенти, на които смята, че може да има доверие. Е, госпожо Макдиър, не сме толкова глупави, че да доведем дамата в хотела. Няма да се хвана на тази въдица. Животът на Джована е в опасност. В момента към главата ѝ е насочено оръжие.
Въпреки смайването си Аби се постара да разсъждава трезво.
— Добре, казахте ми да дойда сама и аз го направих. Нямам нищо общо с появата на този човек тук и не съм виждала никакви местни агенти. Знаете, че пътувах сама, защото ме наблюдавахте. Направих всичко, което ме накарахте да направя.
— Ако искате да я видите, трябва да дойдете с мен.
Сред многобройните мисли на Аби най-настойчивата в момента беше: не съм обучена за това. Нямам представа какво да правя. Някак успя да повтори:
— Няма да напусна този хотел.
— Много добре, госпожо Макдиър. Вашият отказ излага на риск живота на Джована. Предлагам да ви заведа да я видите.
— Къде е тя?
— Недалече. Приятна разходка в приятен ден.
— Не се чувствам в безопасност.
— А как се чувства Джована според вас?
С пистолет, опрян в главата? Нямаше време за мислене или преговори.
— Добре, ще дойда, но отиваме пеша, не се качвам в превозно средство.
— Не съм споменавал такова нещо.
Излязоха от хотела през главния вход и завиха по оживена пряка. Аби знаеше, че хотелът се намира в центъра на града, близо до Медината — старото селище в сърцето на Маракеш, оградено с крепостни стени. През големите си слънчеви очила Аби се опитваше да следи всяко лице и всяко движение, но скоро се изгуби сред тълпата. С джинси, маратонки и голяма маркова чанта през рамо, Аби привлече погледите на няколко души, но бяха други западни туристи, които просто обикаляха града. Молеше се Кори и неговите хора да я следват наблизо и да не я изпускат от очи, но след като Хасан я хвана в лъжа, вече не беше толкова сигурна.
Хасан вървеше мълчаливо. Тя го последва през старинен каменен вход и двамата влязоха в Медината — невероятен лабиринт от тесни калдъръмени улички, задръстени от пешеходци и магарешки каруци. Имаше и няколко скутера, но нямаше коли. Понесоха се с вълните от хора, минаха покрай безкрайни редици сергии, на които се продаваше какво ли не. Хасан се провираше още по-навътре в лабиринта и като че ли не бързаше особено. Аби няколко пъти се озърна назад с надеждата да запомни нещо характерно, по което да се ориентира после, но беше безнадеждно.
Медината се беше разраствала векове наред и нейните пазари, наречени сук, се простираха във всички посоки. Минаха покрай пазари за подправки, яйца, платове, билки, кожи, килими, бижута, метални предмети, риба, птици и животни, някои мъртви и готови за консумация, други живи и в търсене на нов дом. Голяма група маймуни врещяха в мръсна клетка, но като че ли никой не ги чуваше.
Всички говореха силно, на практика викаха, на една дузина езици, докато се препираха за цени, количество и качество на стоките. Аби чу няколко думи на английски, малко италиански, но повечето говори бяха неразбираеми за нея. Някои от търговците се сопваха на клиентите си, които на свой ред също им отговаряха грубо. Насред една навалица Хасан се провикна назад: