— Пазете си чантата. Джебчиите тук са много агресивни.
На едно открито площадче минаха предпазливо покрай редица змиеукротители с техните свирки, а кобрите им се извиваха от пъстри урни. Забавиха крачка, за да погледат група акробати и танцьори трансвестити. Младежи се биеха с тежки боксови ръкавици. Улични фокусници се опитваха да съберат достатъчно публика за следващото си представление. Музиканти свиреха на лютни и сантури. На един сук зъболекар като че ли вадеше зъб. Просяците бяха навсякъде и май въртяха оживен бизнес.
Когато се залутаха безнадеждно из недрата на Медината, Аби надвика шума:
— Къде точно отиваме?
Хасан посочи напред, но не каза нищо. Заобиколена от тълпите, Аби не се чувстваше съвсем уязвима, но след броени секунди се ужаси, че е безпомощна и изгубена. Завиха към друг край на Медината, по поредната тясна уличка с ниски постройки покрай калдъръма, със сук за подправки от едната страна и за килими от другата. От отворените прозорци на горния етаж висяха десетки пъстри килими, които правеха сянка на сергиите долу. Изведнъж Хасан я стисна за лакътя и каза:
— Натам.
Влязоха в тъмен и тесен проход между две сгради, после минаха през вход, преграден с избелял килим, който Хасан избута настрани. Озоваха се в стая със стени и под от килими, после влязоха във втора, наглед като първата. Една жена поставяше поднос с чай на масичка от слонова кост с два стола. Хасан ѝ кимна и тя изчезна. Той се усмихна, махна към масичката и каза:
— Ще ми правите ли компания на чай, госпожо Макдиър?
Като че ли Аби можеше да откаже. Точно в този момент надали би избрала да пие чай. Седна на стола и го наблюдаваше как бавно налива черен чай в две чаши. Дори уханието му беше силно.
Хасан отпи, усмихна се и остави чашата. Подвикна наляво:
— Али!
Два от висящите килими се раздалечиха леко и през процепа се показа главата на млад мъж. Хасан му нареди лаконично:
— Сега.
Килимите се раздалечиха още малко и на пет-шест метра от тях се показа фигура, седнала на стол. Беше жена, облечена в черно с малка качулка, която покриваше лицето ѝ. Дългата ѝ светлокестенява коса се спускаше по раменете ѝ под качулката. Зад нея стоеше здравеняк с маска на лицето и пистолет на хълбока.
Хасан кимна и мъжът вдигна качулката. Джована ахна, сепната от светлината, колкото и мъжделива да беше, и примигна няколко пъти. Аби знаеше, че сега не е моментът за боязън, и веднага се обади:
— Джована, аз съм, Аби Макдиър. Добре ли си?
Джована зяпна, докато се мъчеше да се фокусира.
— Да, Аби, добре съм. — Гласът ѝ прозвуча дрезгаво и немощно.
— Andiamo a casa, Giovanna. Luca sta aspettando — каза Аби. Да се прибираме, Джована. Лука чака.
А Джована отговори:
— Si, okay, va bene, fai quello che vogliono. — Да, окей, добре, направи каквото искат.
Хасан кимна и килимите бързо се спуснаха обратно. Той погледна Аби и попита:
— Доволна ли сте?
— Да, струва ми се.
Джована поне беше жива.
— Добре изглежда, нали?
Аби отмести поглед, не желаеше да удостои въпроса му с отговор. Държите я в клетка четиресет дни, а аз трябва да се впечатля колко добре изглежда тя?
— Вие сте на ход сега, госпожо Макдиър. Моля да съобщите на съпруга си.
— И когато го направя и вие получите пари, какво следва?
Той се усмихна, щракна с пръсти и отговори:
— Ние ще изчезнем ей така. Махаме се от тук и никой не ни следва. Вие също се махате от тук и никой не ви следва.
— И трябва сама да намеря обратния път?
— Сигурен съм, че ще се справите. Обадете се, моля.
От сбирката с телефоните си Аби извади стария си мобилен и се обади на Мич.
Мич прибра телефона в джоба си, усмихна се на останалите и каза:
— Пълен напред.
Фрик извади документ от една страница и го подаде на Дженингс, който прочете внимателно всяка дума, после го връчи на Мич, който направи същото. Беше лаконично и просто пълномощно. Мич и Дженингс го подписаха.
Фрик седна на бюрото си, отвори компютъра и каза:
— Господа, моля да гледате екрана. Прехвърлям седемдесет и пет милиона долара от сметка ADMP-8859-4454-7376-XBU в сметка номер 33375-9856623, като и двете сметки са в „Тринидад Тръст“, офис Голям Кайман.
Докато гледаха екрана, балансът на първата сметка изведнъж стана нула и след секунди балансът на втората сметка стана $75 000 000.
45
Хасан се заслуша внимателно, после остави телефона си на масата. Наля си още чай и попита: