— Какво става, Нура?
— Ще видиш.
— Джована добре ли е? Кажи ми какво стана с нея.
— Ще видиш.
Минаха покрай магарешките каруци и излязоха на улица с жилищни сгради, където беше много по-тихо и нямаше толкова хора. Пред тях се виждаше по-малка джамия, „Сиди Ишак“.
— Спри тук — каза Нура. — От дясната страна на джамията, на ъгъла, има сук и малко кафене. Влез вътре.
Нура рязко зави и се отдалечи. Аби бързо закрачи по улицата, мина покрай джамията и влезе в кафенето на пазара. В ъгъла, полускрита, седеше Джована Сандрони, облечена със същите джинси, яке и боти, които носеше в деня на отвличането си. Тя сграбчи Аби и двете останаха прегърнати много дълго. Собственикът на кафенето ги изгледа подозрително, но не каза нищо.
Двете излязоха на улицата. Аби се обади на Кори и му съобщи новината, после звънна на Мич.
— В безопасност ли сме? — попита Джована, докато двете се връщаха към пазара.
— Да, Джована, няма страшно. Ще те отведем в Рим. Самолетът чака. Трябва ли ти нещо?
— Не. Само храна.
— Имаме храна.
Аби погледна към една уличка зад редица сергии за плодове и зеленчуци. Забеляза кашон, наполовина пълен със загнили плодове и други отпадъци. Тя се приближи до него и пусна вътре телефона „Джакъл“.
46
— Замислял ли си се какви гадости могат да натворят тези типове със седемдесет и пет милиона долара? — попита Стивън.
— Всъщност са осемдесет и пет — отговори Мич. — Още хора ще бъдат тероризирани и убивани. Още бомби ще бъдат купени и взривени. Още сгради ще бъдат подпалени. Нищо добро няма да се направи с тези пари. Вместо да отидат за храна и лекарства, ще бъдат пропилени за още куршуми.
— Не ти ли е съвестно?
— Ако разсъждавам в този контекст — да. Но не искам да го правя. Нямахме избор, защото залогът беше един човешки живот.
— И аз няма да се измъчвам. На кого му пука всъщност, докато лошите се избиват едни други?
Седяха на малка маса на сенчестата алея на кафене, което гледаше към залива Хог Стай. Един огромен круизен кораб стоеше на пристана, друг се виждаше на хоризонта. Бяха напрегнати и поглеждаха към телефона на Мич по средата на масата.
Той най-сетне избръмча и Мич го сграбчи. От шест хиляди и седемстотин километра Аби му съобщи:
— Тя е при нас и пътуваме за летището.
Мич се усмихна и вдигна палец към Стивън.
— Прекрасно. Добре ли е?
— Да. Обади се на баща си и няма търпение да се прибере у дома.
— Аз ще звънна на Роберто. — Мич се задави от вълнение, после каза: — Страхотна работа, Аби. Много се гордея с теб.
— Нямах избор, нали?
— Ще говорим по-късно.
— Не можеш да си представиш какво изживях. Тя изчезна отново, след като парите бяха преведени. Ще ти разказвам.
— Ще се видим в Рим. Обичам те.
Мич натисна копчето и погледна към Стивън.
— Пътуват към летището, водят я у дома. Успяхме.
Стивън сви рамене и каза:
— О, най-обикновен работен ден.
— Точно така. Аз ще се обадя на Роберто и на Джак. Ти звънни на Райли в Лондон.
— Веднага. Къде заминавам после?
— Ти в Ню Йорк, аз в Рим.
— Кой ще лети с джета?
— Няма да си ти.
— Предположих.
— Но ще ти одобря пътуване в бизнес класа.
— Много мило, благодаря.
В самолета една медицинска сестра направи бърз преглед и не откри нищо нередно. Пулс, кръвно налягане, сърдечен ритъм — всичко беше в нормите. Предложи на Джована успокоително, за да се отпусне, но тя не искаше хапчета. Искаше чаша много студено шампанско. Изпи половината, докато чакаха разрешение за излитане, после се изтегна на канапето и затвори очи. Аби внимателно я зави с одеяло. Докато го подпъхваше под краката ѝ, усети, че Джована плаче тихо.
Когато излетяха, Аби се усмихна на Кори, който ѝ направи знак с палци. Вече бяха във въздуха! Двайсет минути по-късно летяха на дванайсет хиляди метра височина, Джована се надигна и се наметна с одеялото. Аби разкопча колана си, седна до нея и каза:
— Отзад има малка душкабина.
— Няма нужда, снощи ме преместиха в хотел и ми позволиха да се изкъпя за пръв път от четиресет дни. Не мога да ти опиша! Косата ми беше мазна и цялата на възли. Зъбите ми бяха покрити с плака. Бях отвратителна от главата до петите. Останах в банята с часове.
Аби докосна ръкава на ризата ѝ.
— Изглежда чиста.