Тъй като бяха в града за пръв път и имаха само няколко свободни часа, Джована и Мич помолиха Самир да ги заведе да разгледат Стария град. Той отговори, че с удоволствие ще им го покаже. Тръгнаха от хотела пеша и скоро се озоваха сред стените на древния Триполи. Тесните улици бяха пълни с малки коли, мотопеди за доставки и рикши. По сергиите на пазара продаваха прясно месо и пилета, ядки, които се печаха на открито, шалове и всякакви дрехи. Смесицата от викове и закачки, клаксони, сирени и далечна музика беше оглушителна и непрестанна. В три часа от невидими високоговорители се разнесе адхан, следобедният призив за молитва, и буквално всички мъже пред очите им се пръснаха и се отправиха към най-близката джамия.
Мич беше ходил в Сирия и в Мароко и беше чувал по пет пъти дневно оглушителните молитвени призиви по улиците и в кварталите. Не знаеше много за исляма, но беше заинтригуван от мюсюлманските традиции и от дисциплинираността на последователите им. В Щатите не можеше да накараш никого да се втурне към църквата по средата на деня, за да се моли.
Пазарите и улиците изведнъж притихнаха. Джована реши да направи някои покупки. Мич я последва и купи шал за Аби.
9
Всички притеснения на Мич и Джована, че пустинните бандити могат да им устроят засада, се изпариха, когато те се запознаха с турските си охранители. Бяха четирима — Азис, Абдо, Гау и един, чието име звучеше като Хаскел. Тъй като собствените им имена бяха истинско предизвикателство, бодигардовете изобщо не споменаха фамилиите си. Всички бяха турци, едри млади мъже с мускулести ръце и гърди, а широките им дрехи бяха на пластове, които явно прикриваха всякакви оръжия. Хаскел, безспорният лидер, беше и говорителят на групата, защото само той знаеше английски. Самир побърза да подметне няколко фрази на турски само за да впечатли Мич и Джована с езиковите си умения.
Срещнаха се в малка стая в един склад на половин час път от хотела. Хаскел им показа разни места на голяма цветна карта, която заемаше цяла стена. Той живееше в Либия от четири години, беше ходил благополучно до моста десетки пъти и ги увери, че им предстои спокоен ден. Щяха да тръгнат от хотела в пет часа на следващата сутрин с едно превозно средство — брониран микробус със здрави оси, много гориво и други „екстри“. По време на обяда Самир се беше изпуснал, че важните клечки от „Ланнак“ често отскачат до моста с хеликоптер. Мич смяташе да попита защо и правният екип не отиде с хеликоптер, но се отказа.
Щеше да шофира Юсеф, доверен служител на „Ланнак“ и добросъвестен либиец. По пътя имаше пропускателни пунктове и войниците сигурно щяха да ги поизмъчат, но Юсеф щеше да се справи. Щяха да карат със себе си много храна и вода, защото било за предпочитане да не спират освен за естествени нужди. Пътуването беше одобрено от правителството, затова придвижването им нямаше да бъде следено. Самир щеше да ги придружи за всеки случай, но не изгаряше от нетърпение да отиде отново на моста.
Той остави Мич и Джована в хотела вече по тъмно и се прибра у дома. След като поздрави жена си и се помота в кухнята, Самир се оттегли в малкия си кабинет, заключи вратата и се обади на надзорника си в либийската военна полиция. Предаването на сведения продължи половин час и обхващаше всичко: от облеклото на Джована до марката на мобилния ѝ телефон, номера на хотелската ѝ стая, покупките ѝ на пазара и плановете ѝ за вечеря. Двамата с Мич се бяха уговорили да вечерят в хотела в осем часа и бяха поканили Самир да се присъедини. Той се извини, че няма да може.
Според него пътуването до моста беше загуба на време, но те постъпваха като типични западни адвокати. „Ланнак“ им плащаше на час, така че защо да не попътуват, да се позабавляват, да прекарат малко време извън офиса и да видят осмото чудо на света — мост за един милиард долара над пресъхнала река насред пустинята?
В хотела имаше много американци и европейци, затова Джована реши да зареже местната визия и да се издокара. Тясната ѝ рокля беше дълга до коленете и подчертаваше превъзходната ѝ фигура. Носеше чифт дълги златни обеци, колие и няколко гривни. Все пак беше италианка, умееше да се облича. Имаше среща с красив американец, съдружник в нейната фирма, и, току-виж, припламнеше искра. Бяха много далече от вкъщи.
Мич беше в тъмен костюм без вратовръзка. Остана приятно изненадан от преобразяването на Джована и ѝ направи комплимент. Срещнаха се в бара и си поръчаха мартини. На мюсюлманска почва алкохолът беше строго забранен, но управляващите знаеха колко важен е той за хората от Запада. Преди доста време хотелите бяха убедили Кадафи, че за да се задържат в бизнеса и да печелят, трябва да имат богати винени листи и пълната гама алкохолни напитки.