Тя поде разговор за Аби и близнаците. Дълго останаха на темата, като хапваха по малко от яхнията, която не беше много вкусна, и пиеха вино, което беше добро, но щеше да е по-вкусно в Ломбардия. След като обсъдиха най-близките хора на Мич, Джована избута купата си и призна, че се нуждае от съвет. Работеше в „Скъли“ от пет години, всичките в лондонския офис на фирмата, и беше твърдо решена да стане съдружник. Дали щеше да има по-добри шансове за това, ако останеше в Лондон или ако се върнеше в Рим? И колко време щеше да отнеме? В „Скъли“ отнемаше обикновено толкова време, колкото в повечето големи юридически фирми — около осем години.
Мич се изкушаваше да кривне от официалния разговор и да сподели с нея слуховете, които бяха стигнали до него. Джована най-вероятно щеше да стане съдружник за обичайното време, ако продължаваше с това темпо, и нямаше значение къде се намира. Тъй като беше дъщеря на Лука Сандрони обаче, със сигурност за нея щеше да има повече отворени врати в Рим. Тя беше умна, амбициозна и от добро семейство. А фирмата се стремеше към многообразие и се нуждаеше от повече жени на върха.
Мич ѝ отговори, че няма значение къде е. „Скъли“ ценеше талантливите юристи, свои или откраднати от други фирми, независимо къде ги откриваха.
Когато приключиха с яхнията и виното, и двамата бяха изморени. На следващия ден им предстоеше приключение. Мич вписа вечерята в сметката на стаята си. Изпрати Джована до стаята ѝ на неговия етаж и ѝ пожела лека нощ.
10
Мич беше заспал и нямаше представа колко е часът, когато се събуди в мрака и се вкопчи в чаршафите, защото леглото сякаш се люлееше. Чаршафите му бяха подгизнали от вода, от пот или от нещо друго — не можеше да определи от какво в първите няколко ужасни секунди, когато седна в леглото и се опита просто да диша. Сърцето му биеше като лудо и сякаш щеше да се пръсне. Стомахът му се бунтуваше и се преобръщаше и преди да напипа ключа за осветлението, вечерята му от лека яхния с морски дарове и пино гриджо вече си прогаряше път нагоре. Той стисна зъби и се помъчи да преглътне, но не успя да удържи на напъна и повърна, надвесен встрани от леглото. Давеше се, плюеше и кашляше, и след като избълва първата партида, се вторачи в полумрака и се помъчи да разсъждава. Оказа се невъзможно. Всичко се въртеше пред погледа му — таванът, стените, мебелите. Беше плувнал в пот, а сърцето и дробовете му пулсираха неистово. Задави се и пак повърна. Трябваше да се добере до тоалетната, но беше толкова замаян, че едва ли щеше да успее да се изправи на крака. Търкулна се от леглото, тупна в повърнатото и пролази по мокета до банята, където включи осветлението и отново повърна в тоалетната. Когато стомахът му се изпразни, той се облегна на ваната и изми лицето си с хавлиена кърпа и студена вода. Остра и пареща болка пронизваше главата му и той простена. Ускореното му дишане не се успокояваше. Направи нов опит да се изправи, но не успя и бавно запълзя на четири крака, после му причерня и се свлече на една страна. Сигурен беше, че умира.
Стомахът му изригна отново и той повърна в тоалетната. Когато пристъпът отмина, се наведе над ваната и отвъртя кранчетата. Усещаше как вони, трябваше да се изкъпе. Легна по гръб, смъкна боксерите и долнището на пижамата си, после се пребори и с фланелката. Всичко беше мокро от пот и вонеше противно на рибена яхния. Мич хвърли дрехите под душа, щеше да се заеме с тях по-късно. Успя да влезе във ваната, без да си счупи някоя кост. Водата беше прекалено студена и той пусна по-силно топлата. Струята рукна върху главата и шията му, а когато ваната се напълни до половината, спря кранчетата и дълго време се кисна, затворил очи. Световъртежът беше непоносим. Той забеляза часовник върху плота. 1:58. Беше спал по-малко от три часа. Отново затвори очи, разтри слепоочията си и зачака световъртежът да отмине.
Ако беше получил хранително натравяне, и Джована трябваше да го има. Бяха яли една и съща яхния, бяха пили едно и също вино, аперитивът и на двамата беше мартини. Трябваше да ѝ се обади — тя беше само през четири врати от неговата. Ами ако и тя се чувстваше толкова зле? Ами ако умираше?
Проблемът беше, че Мич не можеше да ходи. По дяволите, беше му трудно дори да лежи неподвижно в хладката вана, защото главата му се въртеше като пумпал. Забеляза дебел бял халат за баня да виси на вратата и твърдо реши да го вземе и да се загърне с него. С много подхлъзване, въртене и гърчене успя да се измъкне от ваната, намери хавлия, подсуши се, дръпна халата от закачалката и го облече. Отново му се догади, затова легна върху студените плочки на пода и изчака пристъпът да отмине. Сигурно щеше да повърне отново, ако стомахът му не беше празен.