— Не, добре съм — каза тя. — Нямам никакви симптоми.
Лекарят заговори на арабски със сестрите. Един от техниците отиде за нещо.
— Ще ви дам две лекарства — каза д-р Омран на Мич. — Едното ще успокои гаденето и ще спре спазмите, другото ще облекчи болката и ще ви даде възможност да поспите.
И двете звучаха чудесно и Мич отново се усмихна.
— Кога ще мога да изляза от тук? — попита той в опит да се покаже храбър.
— Току-що ви приехме, господин Макдиър — отговори лекарят с усмивка. — Няма да си тръгнете скоро.
Мич всъщност нямаше възражения. Допадна му най-вече обещанието за болкоуспокоително и дълъг сън. Спазмите продължаваха да присвиват вътрешностите му. Главата му се въртеше. Единственото му желание беше да поспи няколко часа. Помисли си за Аби и момчетата. Знаеше, че те са в безопасност и нямат никаква нужда от спешно обаждане от Либия с лоши новини. Той щеше да се оправи след няколко часа.
— Мич, наближава четири часът — каза Джована. — Трябваше да заминем в пет.
— Той не е в състояние да пътува — каза д-р Омран.
— Може ли да отложим с двайсет и четири часа? — попита Мич.
Самир и лекарят се спогледаха, после и двамата поклатиха глави.
— Не съм сигурен, че мога да ви изпиша след двайсет и четири часа — отговори лекарят. — Искам да видя резултатите от кръвните изследвания.
— Пътуването е одобрено за днес — обади се Самир. — Ще трябва да помоля за ново одобрение. А както ти казах, правителството е станало по-строго. По очевидни причини не са доволни от иска на „Ланнак“ и се съгласиха на днешното посещение само за да се представят в хубава светлина пред съда.
— Значи може и да не одобрят друга дата? — попита Мич.
— Кой знае? Според мен ще одобрят, но ще отложат решението с няколко дни, за да ни принудят да чакаме. Тези хора са бюрократи, трудна работа.
— Аз ще отида, Мич — предложи Джована. — Запозната съм с резюметата, с въпросите, които да се зададат, с всичко. Ще се справя. Да го направим и да приключваме.
Мич затвори очи и изчака новият спазъм да отмине. В този момент му се струваше, че е прекарал в Либия предостатъчно време, и нямаше търпение да си тръгне. Погледна Самир и го попита:
— Според теб безопасно ли ще е?
— Мич, ако не бях убеден, нямаше да сме тук сега. Както ти казах, аз самият съм ходил десетки пъти и никога не съм бил под заплаха.
— И ще отидеш и днес?
— Аз работя за теб, за фирмата ти и за твоя клиент. Ти командваш парада. Ако искаш да придружа екипа, ще замина.
— Ооох! — простена Мич през стиснати зъби. — Диария! Някой да донесе подлога!
Самир и Джована излязоха и се отдалечиха по коридора. Почакаха няколко минути, през които гледаха как сестри и санитари влизат и излизат от стаята на Мич.
— Да се връщаме в хотела — каза тя накрая. — Трябва да се преоблека.
Бронираният микробус ги чакаше близо до главния вход на хотела. Шофьорът Юсеф спеше зад волана. В кабината при него седеше шестият член на групата, Уалид, втори либийски шофьор, когото вземаха, в случай че Юсеф има нужда да подремне. Предстоеше му дълъг ден с най-малко десет часа зад волана. Четиримата турци се мотаеха на улицата, всички пушеха и бяха с пустинни униформи и платнени боти.
Самир поговори с тях, докато чакаха, после се отдалечи, притиснал телефона към ухото си. Посрещна Джована във фоайето на хотела и каза:
— Доктор Омран е на мнение, че трябва да остана тук днес и да помогна на Мич. Може да възникнат усложнения.
— Какви?
— Може да се окаже, че не е хранително натравяне.
— И това трябва да ме успокои, така ли?
— Не си длъжна да заминаваш, Джована. Ще опитаме отново следващата седмица или след две седмици.
— Пътуването не те ли тревожи?
Самир повтори за четвърти или пети път:
— Не. Ще имаш стабилна охрана, но съм сигурен, че няма да ти трябва.
— Добре, тръгвам. Ти се погрижи за Мич.
Той я целуна по двете бузи и каза:
— Ще се видим тук по-късно за вечеря.
— Чудесно. Само че няма да си поръчам яхнията с морски дарове.
Двамата се засмяха и той проследи с поглед как тя закрачи решително към въртящата се врата.
11
Кабината на микробуса приличаше на кокпит — с два капитански стола за шофьорите. Тясна пътека водеше към задната част, така че шофьорите да имат връзка с пътниците при нужда. Ненадписани сандъци с припаси бяха струпани до задната врата, а на багажника върху покрива товареха още. Когато Юсеф се увери, че всичко е стабилно вързано и закрепено, той седна зад волана и включи на скорост.