Кларк скочи от канапето с широка усмивка.
— Страхотна идея, татко! — възкликна Картър.
— Кажете им да си носят чадъри — напомни Аби.
16
Джована беше на четиринайсет години, когато родителите ѝ се разведоха. Тя ги обичаше и двамата, а те я боготворяха — единствената им дъщеря, по-малкото им дете — но бракът им започна да се пропуква, затова Лука и Анита прецениха, че е по-добре да спестят на децата обтегнатите си отношения. Изпратиха сина си Серджо в частно училище в Англия, а Джована — в швейцарски пансион. Когато децата заминаха, родителите продължиха да се карат, после им дойде до гуша и подписаха бракоразводно споразумение. Анита се изнесе от къщата и се отказа от всички претенции към нея. От десетилетия това беше домът на семейството на Лука и италианските закони бяха в негова полза.
Анита получи малко пари и вила в Сардиния, после напусна Рим, за да се опита да си стъпи на краката. Когато тя замина, Лука покани приятелката си и бъдеща съпруга номер две да се нанесе в къщата му. Появата ѝ беше поредната причина Джована да не иска да се прибира у дома.
Тя следеше всичко това отдалече и се радваше, че е в Швейцария. Продължаваше да обича баща си, но по онова време не го харесваше. Не бяха близки най-вече заради неговата амбиция да изгради най-голямата юридическа фирма в Италия. Тази амбиция твърде често го задържаше до късно в офиса или го изпращаше на път. Брат ѝ Серджо толкова ненавиждаше живота на баща си, че се закле никога да не се занимава професионално с нищо. В момента живееше в Гватемала, скиташе се и рисуваше улични сцени в град Антигуа.
Джована не беше близка и с майка си Анита, която беше красива жена и с растяща завист наблюдаваше как дъщеря ѝ също се превръща в красавица. Тя си съперничеше с нея в модата, стила, ръста и теглото, почти във всичко. Не можеше да се примири с остаряването и негодуванието ѝ се засилваше, колкото повече разцъфваше Джована, колкото по-слаба и по-висока ставаше. Майка и дъщеря си прекарваха чудесно заедно, но съревнованието винаги се усещаше под повърхността.
Анита беше съсипана, когато научи, че съпругът ѝ си има любовница, и потърси подкрепа от дъщеря си, тогава тийнейджърка. Но Джована не беше готова да се справя с такива хаотични емоции и я отблъсна. Дълго време избягваше и баща си, но неизменно я глождеше мисълта, че не може да го вини, задето е потърсил друга жена. За да се отдалечи и от двамата си родители, тя прие идеята да замине да учи в Швейцария.
Когато и вторият брак на Лука се разпадна, Анита беше на седмото небе и му пожелаваше още по-лош късмет. Злорадството ѝ отблъсна Джована и през последните две години в пансиона престана да се вижда и с двамата. Когато споменаха, че ще дойдат на дипломирането ѝ, тя се закле, че ще избяга и ще се скрие.
С течение на времето болката и гневът намаляха. Лука, дипломатичен по природа, успя да закърпи отношенията си с Джована. Все пак той плащаше образованието ѝ в колежа. Когато тя спомена, че иска да следва право, баща ѝ беше във възторг и се постара да ѝ отвори подходящите врати. Анита намери щастието със сериозен приятел — малко по-възрастен мъж с повече пари от Лука. Казваше се Карло и беше богат грък, минал през достатъчно бракове, за да съзнава необходимостта от спокойствие. Не смяташе да се жени повече, но и той като Лука обожаваше жените. Карло настоя да се запознае с него и накрая успя да договори примирие между бившите съпрузи.
Лука и Анита седяха на верандата, завити с одеяла, и пиеха чай, докато слънцето залязваше. Вечерният хлад беше приятен. Широките врати бяха отворени и съвсем близо до тях, в малката трапезария, Карло играеше табла с Бела, сегашната приятелка на Лука. Всички разговаряха приглушено и дълго време се чуваше само тракането на зарчетата. Държаха се много възпитано.
Както винаги, Лука не беше напълно искрен с Анита. Призна, че е задействал някои връзки, за да включи дъщеря си в случая с „Ланнак“, но не спомена, че е насърчил Мич да я вземе в Триполи. Нито пък възнамеряваше да ѝ каже.
Лука се представяше пред бившата си съпруга като мъдър ветеран, който познава на пръсти Либия и е уверен, че Джована ще оцелее при това изпитание. Не беше ясно дали този факт действа успокоително на Анита. Тя беше неспокойна и емоционална жена със склонност към драматични изблици. Може би възрастта ѝ и стабилното влияние на Карло бяха позагладили острите ѝ ръбове и я бяха уравновесили. А може би това се дължеше на хапчетата, които тя пиеше в банята. Каквато и да беше причината, Анита беше изненадала Лука няколко часа по-рано с телефонно обаждане, за да му съобщи, че с Карло са в Рим и смятат за важно родителите да се подкрепят взаимно. Имал ли нещо против да се отбият при него и може би да вечерят заедно? Лука намери идеята за чудесна.