— Малко ми омръзна от тези двамата. Кога ще приключиш с готварската им книга?
— Може да отнеме години. Предлагам днес да изведем някъде момчетата.
— Пак ли пица?
— Не, хайде да ги накараме да изберат истински ресторант.
— Късмет с избора!
Сградата беше небостъргач от седемдесетте години, но кафявите тухли бяха повече, отколкото стоманата и стъклото; беше толкова безлична, че се сливаше с всички други на улицата, които не бяха нито приятни за окото, нито внушителни. Центърът на града беше пълен с такива неугледни постройки, издигнати само за да носят приходи от наеми, без никакви естетически съображения. Тази сграда беше идеалното място за укриване на тайнствена фирма като „Крюгъл“. На главния вход откъм Лексингтън авеню имаше въоръжена охрана. Други охранители следяха цяла стена от монитори на вътрешната система за сигурност.
Мич беше минавал покрай сградата стотици пъти, без да ѝ обърне внимание. И сега отново мина покрай нея, после съгласно получените инструкции зави по Петдесет и първа улица и влезе през страничен вход с по-малко питбули, готови за нападение. След като го снимаха и му снеха пръстови отпечатъци, го посрещна охранител, способен да се усмихва, и го поведе към асансьорите. Докато чакаха, Мич огледа списъка на фирмите в сградата и разбира се, не откри в него „Крюгъл“. Той и придружителят му се качиха в пълно мълчание до трийсет и осмия етаж, където слязоха в малко, негостоприемно фоайе. Нямаше нито табела с името на фирмата, нито ексцентрични картини, нито столове или канапета — само камери, които заснемаха кой идва.
Преминаха през още нива на защита и стигнаха до друга масивна врата, където Мич беше предаден на млад мъж в костюм от хубав плат. Минаха през вратата и влязоха в обширна зала без видими прозорци. Джак Руш и Кори Галант разговаряха с Дариън Кейсък в средата на залата. Всички се поздравиха. Наляха им кафе, предложиха им сладкиши, които отказаха. Настаниха се около широка маса и Дариън взе дистанционното. Натисна едно копче и на голям екран се появи подробна карта на Южна Либия. На стените имаше най-малко осем такива екрана.
Дариън насочи червената точка на лазерна показалка към областта Убари, недалече от южната граница с Чад.
— Първият въпрос е: къде е тя? Нямаме отговор, защото нямаме новини от похитителите ѝ. Вторият въпрос е: кои са те? Отново нямаме нищо конкретно. Убари е много нестабилен регион и е настроен враждебно към Кадафи. Той е ето от тук.
Червената точка се премести на север, към Сирт, после се върна надолу към Тазирбу. Засега той не им беше казал нищо, което вече не знаеха.
Дариън продължи:
— От почти четиресет години либийците воюват със съседите си: Египет на изток и Чад на юг. В южната част на Убари има силно революционно движение на ожесточени противници на Кадафи. През последните пет години един военен командир на име Азим Баракат очисти повечето си съперници и успя да консолидира властта. Той е хардлайнер, който иска Либия да стане ислямска държава и да прогони всички западни компании и икономически интереси. Освен това е терорист, който обича да лее кръв — само един от многото.
Дариън натисна копче на дистанционното и пред тях се появи начумереното лице на Баракат. Буйна черна брада, зли черни очи, бял хиджаб, два патрондаша с лъскави патрони през раменете му, кръстосани на гърдите.
— Четиресетгодишен, образован в Дамаск, не знаем нищо за семейството му. Напълно отдаден на идеята за сваляне на сегашния режим.
— За да заграби нефта — отбеляза Джак Руш.
— Да, за да заграби нефта — повтори Дариън.
Мич се вгледа в лицето на екрана и не му беше трудно да повярва, че този човек е способен да издаде заповед за мащабно кръвопролитие. Изтръпна при мисълта, че може той да държи Джована, и попита:
— Защо мислим, че Баракат е човекът?
— Не сме сигурни. Докато не осъществят контакт, това са само предположения. Миналия месец обаче Баракат се опита да взриви една рафинерия близо до град Сарир. Операцията е била добре планирана и впечатляваща от тактическа гледна точка, включвала е около стотина души и вероятно е щяла да бъде успешна, ако е нямало пробив в сигурността. Правителството било предупредено в последния момент и изпратило армията. Загинали няколко десетки души и от двете страни, но точният брой е неизвестен. В световните медии няма и една дума по въпроса. Двама от хората на Баракат били заловени и изтезавани. Не издържали на мъченията и проговорили, преди да бъдат обесени. Ако може да им се вярва, организацията разполага с няколко хиляди тежковъоръжени стрелци, които действат на различни фронтове. Твърдо решени са да прогонят чуждестранните инвеститори. Един от заловените казал, че мостът насред пустинята продължава да е тяхна мишена. Имаме свой човек в Либия, който го потвърждава. Баракат действа все по-близо до Триполи, сякаш предизвиква Кадафи за директен сблъсък. И сигурно ще получи каквото иска.