Елайъс Лейк беше в третия си мандат, но все още беше младши сенатор от Ню Йорк. Старшият сенатор беше избран през 1988 г. и не показваше никакви признаци на умора или уязвимост. „Скъли и Пършинг“ закономерно поддържаше тесни връзки и с двамата, топли взаимоотношения, основани на способността на фирмата да набира огромни суми и на склонността на сенаторите да се вслушват. Без много усилия Джак можеше да се свърже по телефона и с двамата по всяко приемливо време, само че неотложният проблем със Сандрони изискваше среща очи в очи. Сенатор Лейк беше председател на подкомисия по външните работи и поради поста си беше близък с настоящия държавен секретар. Освен това преди три години Бенсън Уол беше наел племенника на Лейк като адвокат във фирмата в Джорджтаун. Джак и Бенсън бяха единодушни, че посещението им при Лейк ще бъде по-продуктивно от евентуална среща със старши сенатора от Ню Йорк.
Пет години по-рано Мич беше посетил Капитолия за пръв път. Придружаваше друг съдружник и клиент — предприемач в сферата на отбраната, който беше наел „Скъли“ да го отърве от несправедливи договори. Трябваше да повлияят на някакъв сенатор от Айдахо. Мич никак не хареса Капитолия, според него това място беше пълна лудница, при това доста неефективна. Закле се повече кракът му да не стъпи там.
Освен… Освен ако не се случеше нещо толкова неотложно като отвличането на адвокат на „Скъли“ и фирмата не се нуждаеше отчаяно от помощ.
Мич, Джак и Бенсън пристигнаха в 10:15 ч. в „Дърксън“, една от сградите на Сената, и се качиха на втория етаж, където пред кабинета на Лейк ги посрещна още охрана. Въведоха ги в малка заседателна зала, където почакаха няколко минути, а после при тях дойде служител от кабинета и ги осведоми, че сенаторът закъснява, защото е ангажиран с друг важен въпрос.
В 10:40 ч. ги въведоха в импозантния му кабинет, където той ги поздрави сърдечно и ги покани да седнат. Лейк беше истински нюйоркчанин от Бруклин и обичаше всичко в града. Стените му бяха украсени с флагчета и емблеми на различни спортни отбори. Никой разумен политик не би си позволил да показва любимите си отбори, ако очаква да бъде преизбран в щата Ню Йорк. Лейк беше около шейсетгодишен, в добра форма, свръхенергичен и винаги готов за едно хубаво спречкване.
Бяха в неговия кабинет, на негова територия, така че той щеше да насочва разговора.
— Оценявам, че идвате лично, но можехме да свършим работа и по телефона. Разбирам колко голям е залогът.
— Да, знам — увери го Джак. — Джована има италианско и британско гражданство, сенаторе, така че на теория не е една от нас. Но всъщност е. Тя е служителка на „Скъли“ и макар да имаме клонове по цял свят, „Скъли“ открай време е американска фирма. Нюйоркска. Джована прекара едно лято в Ню Йорк като стажантка в „Скадън“. Завършила е право във Вирджинския университет. Английският ѝ е по-добър от моя. Бихме искали вие и Държавният департамент да гледате на нея като на една от нас, на практика като на американка.
— Ясно, ясно. Вчера отново говорих с държавния секретар. Повярвай ми, тя се отнася много сериозно към проблема. Ежедневно правят брифинги и тук, и там. Активирани са страшно много контакти. Тук никой не спи, Джак. Но проблемът е, че никой нищо не знае. Някакви разбойници са я отвлекли, но засега мълчат. Прав ли съм?
Джак кимна мрачно към Бенсън.
Сенаторът прегледа някакви свои бележки и продължи:
— Според нашите хора — но ти напомням, че те не са добре дошли в Либия, затова се налага да разчитаме за разузнавателни сведения на британците, италианците и израелците — има някакви бунтовни формирования от пустинни плъхове, командвани от някакъв бандит на име Баракат, който най-вероятно дирижира всичко. Смятаме, че неговите хора са отвлекли госпожица Сандрони, но още не са потърсили контакт. Както знаеш, отначало имаше предположения, че зад отвличането стои Кадафи, но нашите хора не смятат така.
Мич се чувстваше като на поредния брифинг с Дариън Кейсък. Нямаше ли да чуе нещо ново?
Джак го беше предупредил, че срещата ще му се стори загуба на време, но сенатор Лейк щял да им бъде от решаваща полза впоследствие.
За да ги впечатли, сенаторът взе от бюрото си засекретен документ. Настоя всички да запазят информацията поверителна. Нападението отпреди две нощи, за което либийците не спирали да се хвалят, всъщност било пълен провал за тях. Според ЦРУ, откъдето изпращали на сенатора всякакви поверителни материали, либийската армия изгубила много повече хора от врага и се наложило да отстъпи след безмилостна контраатака.