Най-вероятно това нямало нищо общо с Джована, но тъй като сенаторът разполагал с информацията, той се чувствал длъжен да я сподели. Строго поверително, естествено.
На три от стените имаше часовници, за да внушават на посетителите, че времето е от съдбоносно значение и че дните на сенатора са разграфени прецизно. И наистина — в 11 ч. на вратата почука секретарка. Лейк се престори, че не ѝ обръща внимание, и продължи да говори. Тя почука отново, открехна вратата и съобщи:
— Сър, следващата ви среща е след пет минути.
Той кимна, без да спира да дърдори, и тя излезе. Сенаторът не млъкваше, сякаш сегашните му посетители бяха много по-важни от важната среща, която следваше. Първото прекъсване беше показно и целеше да накара гостите му да се почувстват неудобно и да се надигнат да си ходят.
Второто прекъсване също беше по сценарий и беше направено пет минути по-късно, когато началникът на кабинета му почука и влезе. Носеше документи, които при преглед да докажат, че графикът трябва да се спазва, а сенаторът вече закъснява. Началникът на кабинета се усмихна на Джак, Мич и Бенсън и каза:
— Благодаря ви, господа. Сенаторът има среща с вицепрезидента.
С кой вицепрезидент, зачуди се Мич. С този на Ротари Клуб ли? Или този на най-близкия банков клон?
Сенаторът не млъкна и когато гостите му се изправиха. Обеща да продължи да следи ситуацията и да се свърже с Джак, ако има някакво развитие. Дрън-дрън-дрън. Мич нямаше търпение да си тръгне.
Обядваха със сандвичи в някакво кафене под Капитолия.
В 13 ч. се срещнаха с адвокат от кабинета на правния съветник на държавния секретар. Навремето той беше адвокат във вашингтонския клон на „Скъли“, но беше напуснал частната практика, тъй като не издържал на напрежението. Бенсън го беше наел веднага след университета и помежду им се бяха установили приятелски отношения. Човекът твърдеше, че е близък със заместник държавния секретар и че надава ухо какво се говори по коридорите. Трудно му беше да повярва, че е бил отвлечен адвокат от „Скъли“.
Докато прекосяваха Потомак на път за летището, Мич се прояви като отборен играч и се съгласи, че денят е минал добре. Мислено обаче си обеща да избягва Капитолия при всяка възможност.
19
Обединената арбитражна комисия се помещаваше на петия етаж на Съдебната палата в центъра на Женева. Членовете ѝ бяха двайсет съдии от цял свят, изпълняваха петгодишен мандат и всеки имаше шанс да бъде преизбран за още един. Членството в тази комисия беше много престижно, за него често се лобираше и местата се разпределяха от ООН. Графикът на ОАК представляваше пъстра смесица от граждански спорове от цял свят. Правителства се бореха едно с друго; корпорации от различни държави се съдеха; отделни личности искаха огромни суми от чуждестранни компании и правителства. Около половината дела се гледаха в Женева, но комисията бързо се организираше да заседава и другаде. Пътуваха в първа класа, разполагаха и с първокласни суми за разходи. Ако Камбоджа искаше да съди Япония например, нямаше никакъв смисъл да се изисква от адвокатите и свидетелите да строят лагер в Женева, затова комисията бързо избираше по-удобна локация в Азия, за предпочитане близо до модерен курорт.
Лука беше подал иска на „Ланнак“ срещу Либия предишната година, през октомври 2004-та, и беше помолил делото да се гледа в Женева. Председателката на комисията, наричана главен съдия, се беше съгласила.
Сега тя искаше да пренасрочи делото — досадна неприятност за всеки адвокат, но се случваше често. Мич беше на мнение, че комисията проявява любопитство към този случай поради неочакваната шумотевица около отвличането. На практика всички останали дела в графика им бяха крайно скучни спорове на другия край на света. Нищо не можеше да се сравни със съдебна битка за половин милиард долара, която включваше мост насред пустинята, четири обезглавени тела, няколко свързани със случая убийства и сагата с изчезнала адвокатка от „Скъли“. Когато Мич получи известие да се яви за насрочването на нова дата, той сериозно се замисли дали да не поиска отлагане, което беше обичайна практика. Щяха да му отпуснат от трийсет до деветдесет дни. Само че, след като поговори с „Ланнак“, решиха, че изслушването в Женева ще бъде по-удобно място да се срещнат и да обсъдят делото.
Мич и Стивън отлетяха за Рим и посетиха Лука в дома му. Бяха минали две седмици от отвличането на Джована и все още нямаше вест от нейните похитители. Дните на Лука ставаха все по-трудни. Той рядко се хранеше, почти не спеше и беше много отслабнал. Предстоеше му нов курс химиотерапия, но той нямаше да я понесе. Спореше с лекарите си и не беше доволен от медицинските сестри в дома си. Зарадва се обаче да види Мич и дори изпи чаша вино, първата от дни.