Мадам Поули попита как върви събирането на доказателствата. Мич отговори, че очаква да приключат до деветдесет дни. Предстоеше да снемат още клетвени показания, да съберат още документи, да привикат още вещи лица, но деветдесет дни би трябвало да им стигнат.
— Господин Роб?
Той не беше добър актьор и не успя убедително да се престори на изненадан от оптимизма на адвоката на отсрещната страна. Предстояли още най-малко шест месеца събиране на доказателства, може би повече, затова процес след по-малко от година бил просто невъзможен. Роб прибягна до обичайния за тази ситуация сценарий на защитата и изреди няколко причини защо им трябва още време. Говори твърде пространно и за финал каза:
— Само мога да гадая колко ще се усложни работата ни с оглед на последните събития в Либия.
Мадам Поули веднага се възползва от повода:
— Нека да поговорим за последните събития. Господин Макдиър, възнамерявате ли да поискате още обезщетения?
Отговорът беше „да“, но Мич нямаше да го каже в съда. Той се постара да изглежда безпомощен, когато отговори:
— Ваша чест, ситуацията в Либия е нестабилна и може да се промени драстично във всеки един момент. Не бих могъл да предскажа какво ще се случи и какви ще са правните последици.
— Не, естествено, разбирам позицията ви. Но с оглед на вече случилото се може основателно да се допусне, че проблемите само ще се усложняват, нали?
— Ни най-малко, Ваша чест.
Роб видя шанс да се намеси:
— Ваша чест, имате право, разбира се. Събития извън нашия контрол мътят водата, образно казано. Справедливо би било да уговорим удължаване на срока, вместо по принуда да се стремим към невъзможна крайна дата.
Мич реагира:
— Крайната дата ни устройва, Ваша чест, и обещавам на съда, че ищецът ще бъде готов през февруари, ако не и по-рано. Не мога да говоря от името на защитата.
— И не бива — контрира Роб.
— Господа — строго се намеси мадам Поули, за да не допусне обсъждането да се превърне в препирня. — Нека видим как ще се развият събитията там и ще го обсъдим впоследствие. Сега бих искала да разгледаме някои от въпросите, които възникнаха при прегледа на доказателствата. Преброих осем евентуални вещи лица на ищеца, които да свидетелстват на процеса. Шестима на защитата. Това са много показания, не съм сигурна, че имаме нужда от всички. Господин Макдиър, искам кратко резюме на показанията на всяко вещо лице. Не се престаравайте. Само най-същественото.
Мич кимна и се усмихна, като че ли това беше най-съкровеното му желание. Роберто реагира светкавично и му подаде някакви бележки.
Когато Мич приключи с представянето на третото вещо лице — специалист по цимента — беше сигурен, че и тримата съдии вече спят.
20
Два лондонски вестника публикуваха репортажи за изслушването. В допълнение „Гардиън“ бе описал на втора страница историята с отвличането и припомняше на читателите си, че не е „съобщено“ за контакт с похитителите. Определяха насрочването на делото в Женева като „отегчително“ и твърдяха, че на него не е постигнат особен напредък. Комисията явно не била склонна да взема решения при наличието на толкова много неясноти. Бяха публикували малка снимка на Джована, взета от архива им, и нова на Макдиър как влиза в съдебната палата с Роберто Маджи. Двамата бяха правилно идентифицирани като съдружници в огромната юридическа фирма „Скъли и Пършинг“. Те настоявали либийското правителство да изплати най-малко четиристотин милиона долара на клиента им.
Докато отново прелиташе над Атлантика, Мич се взираше в своята черно-бяла снимка. Не беше доволен, че са го разпознали, но знаеше, че това е неизбежно.
„Карънт“ бяха пуснали тийзър на първа страница: Адвокатите на Кадафи се опитват да протакат: няма вести за Джована, а на пета страница нападаха „безмилостния диктатор“, че не си плаща дължимото. Намекът им беше ясен: Кадафи стои зад убийствата и отвличанията, защото е бесен заради съдебното дело. Имаше снимка на Мич, една на Джована и вече познатата трагична снимка на бедния Юсеф, увиснал на дебела жица.
На 1 май с Уалид се случи каквото всички очакваха. Убийците бяха решили да удължат страданието му, бяха отрязали тестисите му и го бяха оставили да кърви. Беше провесен за едното стъпало от висок кипарис близо до оживен път на около трийсет и пет километра от Триполи. На другото му стъпало беше закачена табела: Уалид Джамблад, предател.