Адвокат от кантората в Рим видя новината пръв и алармира Роберто Маджи, който на свой ред се обади на Мич. Няколко часа по-късно в Дълбоката мрежа беше пуснато видео, поредното извратено клипче как главорези убиват невинен човек просто за забавление. А може би имаше цел или някакво послание. Роберто го изгледа и предупреди Мич да не прави неговата грешка.
Оставаше само Джована. Разбира се, тя беше ценният трофей и съдбата ѝ беше трудна.
Мич, Джак Руш и Кори Галант изтърпяха поредния конферентен разговор с Дариън от „Крюгъл“. Не забелязаха той да им каза нещо, което не беше очевидно или което те не знаеха. След края на разговора и след като Мич се увери, че няма работещи микрофони или натиснати копчета, той попита Джак:
— Колко плащаме на тези?
— Много.
— Поредният пропилян половин час.
— Не точно. Пиши го на сметката на „Ланнак“.
Мич погледна Кори и попита:
— Още ли вярваш на тези типове? Досега не са ни дали нищо.
— Ще ни дадат, Мич. Така мисля.
— Какъв е следващият ни ход?
— Нямаме такъв. Ще чакаме. Докато не получим вест от Джована или от гадовете, които я държат като заложница, нищо не можем да направим от тук.
— Последни новини от арбитражния съд? — попита Джак.
— Няма много — отговори Мич. — Всъщност няма никакви. Делото е на изчакване, докато тя е заложница. Не забравяй, че съдът и сам лесно си намира причини да отлага.
— А Лука?
— Говоря с него всеки ден. Понякога е по-добре, друг път не, но засега се държи.
— Е, да приключваме. Ще поговорим отново утре сутрин.
На 4 май Райли Кейси пристигна на работа както обикновено — в осем и половина. Беше управляващ съдружник в лондонския офис на „Скъли“ и работеше във фирмата от почти три десетилетия. Преди единайсет години му се падна да интервюира млад американски адвокат, който беше в града и си търсеше работа. Дипломата от Харвард отвори вратата на Мич. Пъргавият ум, бързата мисъл и хубавата външност му осигуриха работата и той се присъедини към екипа на „Скъли“, когато беше на трийсет години.
Шест години по-късно Райли нае Джована Сандрони и като повечето мъже в офиса тайно си падаше по нея. Тайно, но съвсем професионално и, естествено — мълчаливо. Райли беше щастливо женен и внимаваше да не изневерява, в противен случай вече щеше да е направил някоя глупост. След като я нае по настояване на Лука, той с огромна гордост наблюдаваше как Джована се превръща в способен адвокат, който някой ден като нищо може да оглави цялата фирма.
Още преди да изпие сутрешното си кафе, секретарката му влезе и безмълвно му подаде мобилния си телефон. На дисплея се виждаше съобщение от неизвестен номер: „Кажи на Райли да си провери спама“.
Той го прочете и я погледна. Нещо не беше наред и тъй като след отвличането на Джована напрежението в офиса беше направо задушаващо, подхождаха предпазливо към всяко дребно отклонение. Даде ѝ знак да заобиколи и да дойде от неговата страна на бюрото. Двамата впериха погледи в огромния монитор върху бюрото му. Райли влезе в папката със спама и кликна върху имейл от непознат подател, получен преди единайсет минути. Двамата подскочиха невярващо.
На екрана имаше голяма черно-бяла снимка на Джована, седнала на стол и облечена в черна роба и с черен хиджаб, който покриваше всичко освен лицето ѝ. Тя нито се усмихваше, нито се мръщеше. Държеше вестник — сутрешния брой на „Та Неа“, което на гръцки означаваше „Новините“, най-големия ежедневник в страната. Райли уголеми снимката и датата стана четлива — 4 май 2005 г. Днес сутринта. Статията на първа страница отразяваше стачка на фермерите и имаше снимка на редица трактори, преградили някакво шосе. Не пишеше нищо за Джована, поне в горната половина, над сгъвката.
— Извикай някой от техническия отдел, а аз ще се обадя на охраната — каза Райли.
Кори знаеше, че Мич става рано, затова го остави да поспи до пет и половина и му се обади. След броени секунди Мич беше в кухнята. Най-напред натисна копчето на кафемашината, после бързо отвори лаптопа си. Първата му мисъл беше: поне е жива.
— Гръцкият вестник е проверен, всичко е точно каквото изглежда. Продава се в Триполи, но трябва да знаеш къде да го търсиш. Купили са днешен брой рано сутринта, направили са снимката и са я изпратили в Лондон. Доколкото можем да преценим, не е изпратена никъде другаде.
— И няма съобщение от подателя?
— Нито дума.
Мич отпи от кафето си и се опита да избистри мислите си.