Нямаше предварителни сценарии, нямаше правила. Дариън беше работил по няколко отвличания в хода на кариерата си, но всеки случай беше коренно различен. Повечето бяха приключили благополучно.
Решиха да изчакат двайсет и четири часа и отново да обсъдят как да постъпят с Лука.
По-малко от четиресет минути, след като излязоха, за да обядват, Аби и Мич се върнаха в хотелския апартамент и установиха, че нищо не се е променило. Джак държеше изписан с бележки лист и каза:
— Имаме няколко идеи за следващите двайсет и четири часа.
— Да ги чуем — промърмори Мич.
— Добре, днес вземате момчетата от училище както обикновено, а ние ще бъдем наблизо.
Кимна към Кори, който продължи:
— Имаме хора на терен, Мич. Ти прибираш ли ги понякога от училище?
— Рядко.
— Аби?
— Непрекъснато.
— Добре. Днес ще ги вземеш в три и петнайсет и ще се върнете по обичайния маршрут.
— Аз ще съм вкъщи — каза Мич.
— Пригответе багаж за един дълъг уикенд, много дълъг. Утре е петък и момчетата ще заминат с теб, Мич. Аби, засега не е препоръчително да напускаш града. Трябва да си тук.
Аби не трепна, само попита:
— Значи искате утре те да отидат на училище?
— Да, според нас ще бъдат в безопасност.
— Ще отидат — намеси се Мич, — но ще си тръгнат на обед. Ще говорим с директора довечера и ще му обясним. Утре Аби ще заведе момчетата, а аз ще ги измъкна тайно на обед.
— Измислихте ли къде да отидете, Мич? — попита Джак.
— Още не.
— Аз имам добро предложение.
— Слушаме.
— Брат ми Бари се пенсионира преди десет години, след като натрупа цяло състояние на Уолстрийт.
— Срещали сме се.
— Точно така. Той има хубава къща в Мейн, която е много уединена. Мястото се казва Айлсбъро, малък остров на атлантическото крайбрежие близо до Камдън. До там се стига с ферибот.
Наистина звучеше безопасно и уединено, затова Мич и Аби се поуспокоиха.
— Току-що говорих с него — продължи Джак. — Той прекарва там лятото, остава около пет месеца, докато не завали сняг. Ходим му на гости всеки август, когато времето там е най-хубаво. Отворил е къщата миналата седмица.
— Има ли достатъчно място?
— Осемнайсет спални, Мич, и няколко души персонал. Има две яхти. Лятната лудница още не е започнала и на острова няма много народ. Уединено място е, уверявам те.
— Осемнайсет спални?! — възкликна Мич.
— Да. Бари обича да повтаря на всички, че семейството ни е голямо. Само дето не казва, че не може да понася роднините си. Аз съм единственият му съюзник. Той и жена му посрещат в къщата свои приятели от тук и от Бостън. Малко по-възрастни хора, които обичат да седят на верандата и да се любуват на гледката, докато ядат омари и пият розе.
— Ще изпратим и двама от нашите хора, Мич. Няма да ви се набиват на очи, но ще бъдат наблизо.
Мич погледна към Аби и тя кимна.
— Благодаря, Джак. Звучи чудесно. Ще ни трябва самолет.
— Няма проблем, Мич. Каквото кажеш.
23
След като най-сетне убедиха Картър и Кларк, че един уикенд далече от града, на остров в Мейн, ще бъде страхотно приключение и че мачът на „Брузърс“ в събота сигурно пак ще се отмени заради дъжда, и че ще отседнат в разкошна къща с осемнайсет спални и две яхти на пристана, и че ще летят с малък частен самолет, а после ще се возят на ферибот, и че баба и дядо сигурно също ще са там, за да си играят с тях, както и баща им, нищо че майка им трябва да остане в града по някаква причина, момчетата бяха готови да заминат. Легнаха си с нежелание и продължиха да обсъждат пътуването.
Следващият разговор беше не по-малко сложен, но с четиресет минути по-кратък. След като си размениха имейли с директора на училището Джайлс Гатерсън, за да се уговорят кога да се чуят, Мич му се обади точно в 21:30 ч. Отново се извини, че го притеснява, и бързо премина по същество. Без да навлиза в подробности, обясни, че един от случаите му, международно дело, повдига „съображения за сигурност“, които налагат на следващия ден близнаците да си тръгнат от училище по-рано и тайно и да напуснат града за около седмица. Джайлс изрази желание да помогне. В училището учеха много деца на важни личности, които обикаляха по света и попадаха в необичайни ситуации. Ако някой се поинтересуваше от отсъствието на момчетата, официалният отговор щеше да е, че имат шарка и са под карантина. Това щеше да парира въпросите на любопитните.