Дариън свърза телефона „Джакъл“ към лаптоп с осемнайсетинчов екран и четиримата зачакаха. През това време всеки от тях обмисляше безкрайно трудната задача да намерят по някакъв начин сто милиона. Когато първоначалният шок отмина, се разбра, че никой в стаята няма представа как ще стане това.
Когато видеото пристигна, екранът остана черен за няколко секунди, после се появи тя: Джована в тъмна стая, облечена в тъмна роба или рокля и с черен хиджаб. Изглеждаше крехка, дори уплашена, въпреки че стисна зъби и се постара да бъде храбра. На масата до нея гореше малка свещ. Ръцете ѝ не се виждаха.
Без да се усмихва, тя каза:
— Аз съм Джована Сандрони от „Скъли и Пършинг“. Здрава съм, нахранена съм и не ме малтретират. Нура вече е предала съобщението. Цената да се върна невредима е сто милиона американски долара. Сумата не подлежи на преговори и трябва да бъде платена до двайсет и пети май, иначе ще бъда екзекутирана. Днес е неделя, петнайсети май. Моля ви, умолявам ви, платете парите.
После Джована изчезна и екранът отново стана черен. Аби взе телефона „Джакъл“, пъхна го на дъното на дамската си чанта и я занесе в банята. Мич стоеше до прозореца, който гледаше към Сентръл Парк. Дариън още чакаше пред екрана. Кори се беше вторачил в обувките си. Джак седеше на масата за закуска и пиеше кафе. Никой не бе в състояние да говори.
„Скъли и Пършинг“ бяха юридическа фирма, не хеджфонд. Да, адвокатите печелеха много пари и съдружниците ветерани бяха милионери, поне на хартия, но съвсем не бяха милиардери. Ни най-малко. Имаха хубави апартаменти в града и приятни вили в провинцията, но не си купуваха яхти и острови. Частните самолети, които използваха, бяха наети, а не тяхна собственост и всеки полет с тях се плащаше от клиентите им. Предишната година фирмата имаше брутни приходи от малко над 2 милиарда, но след като платиха сметките и разпределиха печалбата, не остана почти нищо. Не беше необичайна практика да ползват кредитната си линия, за да имат оборотни средства през по-ненатоварените месеци. Всяка голяма юридическа фирма правеше същото.
Най-накрая Кори каза:
— Чудехме се дали това не е номер, дали Нура е истинска. Случилото се премахва всякакво съмнение. Тя е част от много ловка операция тук, на място, с много участници.
— Мич, сигурен ли си, че това е Джована? — попита Дариън.
Мич изсумтя, все едно въпросът беше абсурден.
— Повече от сигурен съм.
Дариън изглеждаше готов да поеме контрола, но Мич не възнамеряваше да го допусне. Това беше проблем на „Скъли“ и съдружниците трябваше да вземат трудни решения. Той се извърна от прозореца и каза:
— Ясно е, че сме много ограничени в комуникацията. Само Нура и никой друг, но се съмнявам, че тя е упълномощена да преговаря. Следователно, ако не можем да преговаряме, трябва да платим деветцифрен откуп, което изглежда невъзможно. Но и дума не може да става да вдигнем ръце. Някой съмнява ли се, че след десет дни тези главорези ще устроят показна екзекуция на Джована?
Той измери с гневен поглед Джак, Кори и Дариън. Всички бяха единодушни.
— Тя е с двойно гражданство, британско и италианско. Какви са шансовете да помолим тези правителства да участват в събирането на сумата?
Дариън поклати глава.
— Нищожни. Те не преговарят с терористи и не плащат откупи. Поне не официално.
— Никой не преговаря, Дариън. Това е част от проблема. Онези типове предават съобщенията си на Аби чрез Нура. Нека обясним недвусмислено на двете правителства, че има огромна опасност след десет дни тяхна гражданка, при това неслучайна личност, да бъде убита, вероятно пред камера.
— Какво имаш предвид под „поне не официално“? — обърна се Джак към Дариън.
Той кимна и отговори:
— Преди няколко години италианците платиха солидна сума, за да спасят един турист в Йемен. Направиха го тайно и продължават да отричат.
— Ти участва ли в това? — попита Мич.
Дариън отново кимна, но не каза нищо повече.
— Значи имаме някакъв шанс с правителствата — предположи Мич и зачака отговор.
Дариън сви рамене и пак не отговори. Мич погледна към Джак и попита:
— Кога се събира управителният съвет?
— Рано сутринта. На извънредно заседание.
— Чудесно. Аз заминавам за Рим. Трябва да съобщя на Лука, че похитителите са се свързали с нас и искат откуп. Ще му покажа видеото и ще се постарая да успокоя страховете му. Доколкото познавам Лука, ще му хрумне как да съберем малко пари.