— Значи четирите семейства няма да получат нищо?
— Малко вероятно е, но ще се опитаме. Сигурен съм, че вашата фирма ще се погрижи за тях.
— О, ще го направим, но и либийците трябва да им платят.
— Готов съм да се боря за това. Ще се боря за всичко, Адем — увери го Мич с усмивка. — Това ми е работата. Но процесът ще започне след доста месеци, може би дори след година. А дотогава твоята фирма губи пари в размера на сегашния лихвен процент. По-смислено е веднага да се постигне споразумение.
— Искаш да се откажем от обезщетенията?
— Може би, но само ако така ще се улесни сключването на споразумение. Това е крайната цел. Освен това съществува реалната опасност да не получите нищо.
— Лука беше пределно ясен по този въпрос.
— Решението на арбитражната комисия няма задължителен характер. Има начини да бъде наложено и либийците да бъдат принудени да платят, но това ще отнеме години. Ще поискаме допълнителни санкции от комисията, от турците, британците, италианците и дори американците, но Кадафи живее под санкции от много години. Не съм сигурен, че те ще го обезпокоят сериозно.
— Ние приключихме с Либия — каза с отвращение Адем.
— Напълно ви разбирам.
— Какво ще ни посъветваш, господин адвокат?
— Ще се задоволите ли с четиристотин милиона?
Адем се усмихна и отговори:
— С удоволствие.
— Свеждаме иска си до четиристотин милиона, но само с цел сключване на споразумение. „Ланнак“ получава първите четиристотин. С ваше позволение аз ще искам още, като горницата ще отиде във фонда за откупа. Междувременно вие молите правителството си да притисне либийския посланик да осигури някаква подкрепа в Триполи.
Адем поклати глава.
— Правили сме го, Мич, и то неведнъж. Нашият посланик в Либия много пъти се среща с хората на Кадафи и им разяснява позицията ни. Никакъв резултат. Министър-председателят ни се срещна с либийския посланик в Турция и се опита да му извие ръцете. Нищо. Подшушнаха ни, че Кадафи се срамува от този мост и обвинява всички участници, включително нашата фирма. Знаеш, че той разстреля един от собствените си архитекти.
— Да, чух. А разстрелва ли адвокатите си?
— Да се надяваме, че не. — Адем погледна ръчния си часовник и се почеса по брадата. — Баща ми е три часа пред нас в Джакарта. Ще се прибере късно. Трябва ми неговото одобрение, за да намалим иска.
— Може би и двамата трябва да говорим с него.
— Първо аз ще пробвам. Не предвиждам проблеми.
Когато пътуваше сам в непознат град и имаше да запълни няколко часа, Мич обикновено наемаше кола с шофьор, за да може поне бегло да разгледа най-известните забележителности. По време на полета си до Истанбул той беше прехвърлил разни пътеводители за Турция, която го заинтригува. Каза на Аби, че си струва да я включат в своя списък с желани дестинации.
Само че сега не можеше да разглежда града. Струваше му се загуба на време. Превърна в бюро масичката в хотелската си стая и захапа телефона. Отново Аби, само за сверка на часовниците. После с Джак Руш за същото. Роберто му съобщи, че Лука е постъпил в болницата с висока температура и дехидратация, а вероятно и с други симптоми и оплаквания. Бил под постоянно наблюдение и се опитвал да си почине. Самир бил в Рим и двамата прекарали няколко часа заедно. Диего Антонели се обадил, но нямал важни новини. Явно му било трудно да намери човек в кабинета на министър-председателя, който да го изслуша. Кори беше в Ню Йорк и току-що бе приключил разговора си с Дариън — поредния им брифинг. Нищо ново от Либия освен откъслечни сведения за последната провалена атака на командосите. Правителството продължаваше да прикрива истината. Носеха се слухове, че бандата на Баракат е заловила трима либийски войници. Както и досега, от Джована нямаше и следа. В Лондон Райли Кейси продължаваше да се катери по безконечната стълбица на Форин Офис в опит да се добере до човек с действителна власт. Сър Саймън Кроум в момента обядваше с добросъвестен либиец — бизнесмен, който живеел в Обединеното кралство от десетилетия и натрупал огромно състояние. Имало вероятност този стар приятел и клиент да извие една-две ръце, за да подтикне Триполи да си плати задълженията и да се споразумее с „Ланнак“. Мич намираше идеята за глупава. Двама старци, които обръщаха по няколко чашки на обяд, прекарваха следобедите си в дрямка и после не помнеха какво са обсъждали.