След два безполезни часа на телефона той се почувства изтощен и заспа.
Събуди се навреме за вечеря. Адем беше предложил да се видят в десет в някакво азиатско фюжън заведение със звезда „Мишлен“ и Мич се изкуши само защото съпругата му очакваше от него да ѝ носи менюта и мнения за нови ресторанти. Изобщо не го учудваше фактът, че тя познава турски шеф готвач от Куинс, с когото обсъждаха издаването на негова книга с рецепти. Мич обаче предпочиташе да не се храни след осем и не искаше да си ляга късно. Затова се срещнаха в бирарията на хотел „Сейнт Риджис“, където беше отседнал. Адем намекна, че съпругата му може да се присъедини към тях, и Мич си отдъхна, когато това не стана.
На чаша уиски сауър Адем му предаде разговора, който беше провел с баща си по-късно следобед. Омар беше бесен на либийците и жадуваше за кръв. Искаше всеки цент, който му дължаха за моста, но беше и прагматичен човек. Четиристотин милиона долара днес сигурно след години съдебни битки щяха да му се струват страхотна сделка. Ако Мич успееше да им издейства толкова, всичко над тази сума щеше да бъде на негово разположение, за да преговаря за връщането на Джована.
Стиснаха си ръцете, но и двамата съзнаваха, че сключването на споразумение е малко вероятно.
32
В 23:55 ч. в сряда Аби все още беше будна и четеше списания в леглото. Омръзнал ѝ беше празният апартамент, дотегнало ѝ беше да живее сама. Искаше да прегърне децата си, да се сгуши до съпруга си и да се сбогува с цялата тази ужасна и нежелана драма. Не желаеше повече да се прави на шпионин.
Телефонът „Джакъл“ избръмча на нощното ѝ шкафче и я стресна. След онази неделна сутрин той мълчеше. Аби го взе и отиде до масичката в дневната, където го остави до другия си мобилен. Активира и двата. Според Дариън едно приложение на личния ѝ телефон щеше да запише разговора, без никой да разбере.
— Ало?
— Обажда се Нура. Сама ли си?
Не знаеш ли отговора? Нали уж ни наблюдавате?
— Да.
— Приготвихте ли парите?
— Не, но работим по въпроса.
— Проблем ли има?
Кой знае колко души ги слушаха. Внимавай, мери си всяка дума. Говорите на различни езици, може нещо да бъде разбрано погрешно или пък прието по различен начин.
— Няма проблем, но не е лесно да се събере такава сума.
— Човек би допуснал противното, бих казала. — Последното изречение прозвуча с типичната британска интонация.
— Защо смяташ така?
Не спирай да говориш.
— Богати адвокати, най-голямата юридическа фирма в света с офиси къде ли не. Всичко изглежда чудесно на уебстраницата ѝ. Приходи над два милиарда миналата година.
О, проклетите тъпи адвокати, които вечно се фукат.
— Наскоро фирмата изгуби два от офисите си, ако не си чула — каза Аби.
— Много жалко, но ще продължим в същия дух, докато не получим парите.
— Мислех, че те са за освобождаването на Джована.
— Така е. Изпратете ги и всичко ще бъде наред.
— Виж, аз не съм от фирмата и нямам представа какво правят. Знам, че съпругът ми сега е в Европа и се опитва да осигури сумата, но не знам какво точно става. Както ти е известно, аз съм редактор на книги.
— Да. Има промяна в плановете.
Мълчание. Кажи нещо, Аби.
— Каква промяна?
— Трябва да изпратите депозит. Като гаранция за добросъвестност.
Отново мълчание.
— Слушам те.
— Десет милиона долара до дванайсет на обед в петък, преведени в банка тук, в Ню Йорк.
Аби въздъхна и каза:
— Добре. Мога само да предам това искане на съпруга ми. Нищо друго не зависи от мен.
— До дванайсет в петък. Ще изпратя инструкции. И ново видео с Джована като доказателство, че тя е в добри ръце.
В добри ръце ли? Същите ръце, които са държали верижния трион?
Джак Руш най-накрая започна да мърмори. Достатъчно дразнещо беше, че управителният съвет трябва да се събира ежедневно за актуална информация във връзка с кризата, но фактът, че заседанията са в седем сутринта, му идваше в повече. Джак премести заседанието за 9:30 ч. в четвъртък и за пореден ден настоя то да е при закрити врати. Членовете на съвета тайно се чудеха дали наистина се налага да се събират всеки ден, но сегашната криза беше единствена по рода си. Все още никой не смееше да се противопостави на Джак. И деветимата присъстваха.
— Има ново развитие — съобщи той. — Нашата мила Нура снощи се е свързала с Аби и е поискала депозит като гаранция за добросъвестност. Десет милиона долара до петък на обед.