— Заседавахме почти пет часа, Мич — съобщи му Джак, — и това без капка съмнение е най-неприятното ми преживяване през всичките четиресет години в „Скъли“. Четирима гласувахме в полза на заем — по дяволите всичко, трябва да спасим Джована, после ще му мислим. Другите петима не отстъпиха. Нищо чудно, че Морлок им стана говорител. Никога не съм бил толкова отвратен. Днес изгубих няколко приятели, Мич.
Мич спря на място и изпрати с поглед отдалечаващата се лодка за омари.
— Не знам какво да кажа.
— Пенсионирането вече ми изглежда по-примамливо.
— Колко пъти гласувахте?
— Не знам. Няколко. Но резултатът оставаше непроменен. Няма да ти кажа имена. Всъщност всичко е поверително. Не би трябвало да знаеш какво се случва на заседанията на управителния съвет.
— Наясно съм. Просто съм изумен.
— Ти направи всичко по силите си, Мич.
— Няма ли начин да бъде заобиколен този съвет?
— Познаваш правилника ни. Всеки съдружник го познава. Решението може да се анулира, може да се уволни съветът и тъй нататък и да се изберат нови членове, ако намериш желаещи. Повярвай ми, че докато предстои решаването на този проблем, никой няма да поиска да влезе в управителния съвет.
— И какво ще стане следващата седмица, ако убият Джована и цял свят гледа видеото с екзекуцията ѝ?
— Обичайното. Сочене с пръсти, обвинения към всички останали: терористите, либийците, турците, чуждите служби. Никой никога няма да научи, че е имало шанс да се измъкнем сами от тази каша. Това няма да се оповести. С течение на времето колегите ни ще превъзмогнат загубата и ще продължат напред. Страшно много млади и нахъсани адвокати си търсят работа, Мич. Джована е само една от тях. Няма незаменими хора.
— Това е извратено.
— Знам. Отвратен съм от тази фирма.
— Може би трябва да се обадиш на Лука.
— На теб се пада да го направиш, Мич, защото си по-близък с него от всички нас.
— Не, Джак, съжалявам. Ти си управляващ съдружник, това е твоят управителен съвет. Но се обади на Роберто, не на Лука.
— Не мога да го направя, Мич. Моля те!
35
Когато Мич се върна при басейна, Аби разбра по походката му, че разговорът е минал зле. Очевидно беше получил неприятни новини. Той се усмихна насила на Картър, който се опита да го опръска с вода. Хопи разказваше на Бари поредната история за това как е ловил сьомга в някаква река в Орегон.
— Добре ли си? — прошепна Аби.
— Екстра. — Което, разбира се, означаваше, че всичко се е объркало.
— Момчетата искат ли разходка с лодка? — провикна се Танър.
А Макси веднага отговори:
— О, да, всеки следобед се возим, щом морето се успокои.
Близнаците вече излизаха от басейна и си вземаха хавлиите.
— Звучи забавно — успя да вметне Мич.
В този момент нищо не беше забавно.
— Вие ги заведете — каза Макси. — Ние ще гледаме от верандата.
Танър вече беше на пристана и проверяваше двигателя. Момчетата скочиха на палубата на малката яхта, без да използват стълбичката. Мич и Аби бяха по-внимателни. Въздухът над водата беше по-хладен, а момчетата бяха още мокри и зъзнеха. Аби ги уви в дебелите хавлии и те заеха любимите си места на възглавниците до носа, а родителите им седнаха на кожени шезлонги на палубата. Мич се опита да се отпусне и подметна:
— Хубава лодка, Танър. Всичко ли е дървено?
— Класически модел. Изработена е в Мейн от прочут майстор на име Ралф Станли. Дълга е единайсет метра. Красота. Ама е много бавна.
— На кого му пука?
Преди да потеглят, Танър подметна:
— В петък вечер питието е наложително.
— За мен бяло вино, моля — каза Аби.
— Двоен бърбън — поръча Мич.
Танър кимна и хлътна в кабината.
— Двоен бърбън? — попита намръщено Аби.
— Говорих с Джак Руш. Управителният съвет е заседавал пет часа днес и е гласувал против заема. Засега нямаме нито цент за откупа. Десет милиона заминаха, нищо не остана. Джована виси на косъм.
Аби зяпна, но не каза нищо. Зарея невиждащ поглед над водата.
— Джак е разстроен — продължи Мич. — Каза, че днес е изгубил няколко приятели.
— Това е ужасно.
— Така е.
— Съобщил ли е на Лука?
— Не още. Искаш ли ти да му се обадиш?
— Мисля, че не. Не разбирам как е възможно.
Картър подскачаше край кабината, влезе вътре, все едно си е у дома, и излезе с два малки плика пуканки. Усмихна се на родителите си, но не предложи да ги почерпи. После изчезна.