В заседателната зала на хотела Мич бързо отвори лаптопа си и зачака. Роберто се надвеси над лявото му рамо, Джак над дясното. Дариън стоеше наблизо. Гледаха с нямо изумление как трима войници с качулки на главите и униформи на либийската армия увиснаха на импровизирана бесилка и телата им започнаха да се мятат на въжето. Фарас, Хамал, Салил.
Гърчеха се при всеки изстрел в гърдите.
Роберто ахна, като видя надписа „Сандрони“. Фигурата очевидно беше женска, облечена с пола или рокля, и стоеше храбро най-вдясно с черно покривало на главата и примка на шията.
— Боже господи! — промърмори той и добави нещо на италиански, което Мич чуваше за пръв път.
Изминаха няколко секунди, после, слава богу, свалиха примката на Джована и я отведоха. Засега бяха пощадили живота ѝ.
Изгледаха видеото за втори път. Когато Роберто се съвзе, позвъни на Бела и ѝ поръча да държи Лука далече от телефона, компютрите и телевизията. С Мич веднага тръгвали към тях.
Изгледаха видеото за трети път.
Мич веднага си даде сметка, че либийците ще изгубят всякакъв интерес да напишат тлъст чек на фирма „Ланнак“ и на нейните адвокати. Без съмнение Самир им беше предал новината, че похитителите са се свързали със „Скъли“. Можеше да се допусне, че Кадафи ще обвини неговата фирма за цялата бъркотия. Хладнокръвното убийство на още трима негови войници, и то на либийска земя, най-вероятно щеше да предизвика гнева му и желанието му за мъст. Сключването на споразумение във връзка с досаден съдебен иск, който го злепоставяше, бе изгубило всякакво значение. Беше станал за посмешище на международна сцена.
Мич затвори лаптопа и двамата адвокати се вторачиха в телефоните си.
Самир се обади от хотела си, за да се увери, че са гледали видеото. Каза на Роберто, че записът изобщо не е в тяхна полза и че той още повече се страхува за безопасността на Джована. Бил във връзка със свои източници в Триполи и щял да им звънне отново, ако научи нещо съществено.
Сутринта се влачеше мъчително и тримата говореха по телефоните си, защото нямаха какво друго да правят. Джак проведе дълъг разговор с човек от Държавния департамент, но не постигна нищо съществено. Мич говори с Райли Кейси в Лондон. Райли му каза, че тази сутрин никой в „Скъли и Пършинг“ не работи. Всички се били вторачили в мониторите си, потресени от гледката. Някои от жените плачели. Не можели да повярват, че тяхната колежка е на това ужасяващо видео. Роберто се опитваше да намери Диего Антонели. Явно либийските дипломати, които бяха реагирали неохотно на поканата за разговори през уикенда, напълно бяха изгубили интерес.
Кори летеше с фирмения самолет за Маракеш, за да следва Аби. Мич се тревожеше какво ще стане, когато тя се появи без парите за откупа. Дариън получи обаждане от Тел Авив. Източник от Бенгази беше съобщил, че Кадафи е изпратил военновъздушни части и бомбардира цели близо до границите с Чад и Алжир. Мощните бомбардировки изравнявали със земята цели села. В момента и най-безобидният човек на гърба на камила не бил в безопасност.
Сър Саймън се обади на Мич от Лондон и с прекалено бодър тон му обясни, че по негово мнение терористите са изиграли майсторски коза си. Гледката на младата Джована на бесилката до трима току-що екзекутирани войници беше шокирала цялата страна. Той знаеше със сигурност, че министър-председателят е гледал видеото три часа по-рано и е повикал министъра на външните работи на Даунинг Стрийт №10. Със сигурност щели да говорят за пари.
Десет минути по-късно Райли Кейси се обади със смайващата новина, че той също е привикан на Даунинг Стрийт. Министър-председателят настоявал да научи подробности.
Мич кимна на Джак, който каза:
— Да отива! И да му разкаже всичко.
В 6 ч. източно стандартно време Джак се обади на сенатор Елайъс Лейк в дома му в Бруклин и остави гласово съобщение. Десет минути по-късно сенаторът му звънна. Явно някой негов сътрудник го беше събудил и му беше изпратил видеото. Джак го помоли да се обади на държавния секретар с план да обедини сили с Форин Офис и италианското Външно министерство и да намерят някакви пари.
Аби пътуваше с малък куфар и премина бързо през проверките на летище „Менара“ в Маракеш. Последва табелите на арабски, френски и английски към такситата и докато минаваше през въртящата се врата, я блъсна горещ и влажен въздух. На стоянката чакаха десетина мръсни таксита и тя се качи в първото. Не беше сигурна какъв език знае шофьорът, затова просто му подаде листче с адреса на хотел „Ла Мезон Араб“.