— Благодаря, няма проблем — каза той.
Петнайсет минути по-късно Аби пристигна в хотела и плати на шофьора в американски долари, които той доволно прие. Беше почти шест следобед и фоайето беше празно. На рецепцията явно я очакваха. На нейно име за три нощи беше резервирано хубаво ъглово студио на втория етаж. Аби най-сетне разбра колко време се очаква да остане. Качи се с асансьора на втория етаж, намери стаята си и се заключи вътре. До този момент беше видяла само рецепционистката. Разтвори завесите и погледна навън към красивия вътрешен двор. Стресна я почукване на вратата и тя инстинктивно попита:
— Кой е?
Никакъв отговор. Аби открехна вратата, без да маха веригата. Безупречно облечено пиколо ѝ се усмихна през процепа и каза:
— Има писмо за вас.
Аби взе писмото, благодари му и затвори вратата. С печатни букви върху бланка на „Ла Мезон Араб“ някой беше написал:
Моля, елате да вечеряме заедно в ресторанта на хотела.
Аби се обади на Мич по зеления телефон и двамата обсъдиха последните събития. Случваха се много неща, но нямаше почти никакъв напредък. Той ѝ описа видеото и обясни, че то осуетява всички усилия за постигането на споразумение по съдебния иск. Либийците не били в настроение за преговори и за каквото и да било. Единствената им цел била да намерят терористите. Той и другите вярвали, че американският държавен секретар ще говори с колегите си във Великобритания и Италия. Лука бил по-добре и постоянно бил на телефона. През деня Джак позвънил на всеки член на управителния съвет и лобирал настойчиво да одобрят тегленето на заем, но засега нямало движение по въпроса. Мич изненада Аби с новината, че Кори също е в Маракеш и скоро ще се свърже с нея.
Присъствието на Кори в града определено беше облекчение за нея.
Тя разопакова багажа си и окачи в гардероба две рокли, удобни за пътуване — едната бяла, другата червена, и двете без нито една гънка. В минибара имаше само вода и безалкохолни, а тя имаше нужда от нещо по-силно. Мароко беше строго мюсюлманска страна и алкохолът беше забранен. Освен това обаче беше бивша френска колония, в която от векове се примесваха култури, религии и езици от Европа, Африка и Близкия изток. В Маракеш някой някъде консумираше над двеста тона алкохол всяка година, така че сигурно в ресторанта щяха да ѝ налеят чаша вино. Тя поспа малко, после дълго лежа в топлата вана с крачета във формата на лъвски лапи, изми си косата, изсуши я и облече червената си рокля.
Щом се чувстваше в безопасност, защо стомахът ѝ беше свит на топка?
Ресторантът беше великолепно помещение със син таван в персийски стил и маси с тежка драперия. Беше красив и малък, имаше само няколко маси на дискретно разстояние една от друга. Приличаше по-скоро на частен клуб.
Хасан се изправи, докато Аби се приближаваше, и я посрещна с впечатляваща усмивка.
— Хасан Мансур, госпожо Макдиър.
Тя се опасяваше, че мъжът ще прибегне до обичайните прегръдки и целувки, но той се задоволи само с леко ръкостискане. Настани я на стола и седна срещу нея. Най-близките им съседи бяха на десетина метра.
— Приятно ми е да се запознаем — излъга тя само колкото да прояви вежливост.
Който и да беше този човек, с каквото и да се занимаваше, беше съучастник на врага. Щяха да общуват само няколко часа и Аби беше твърдо решена да не го хареса, колкото и фалшив чар да впрегнеше той. Беше около петдесетте, с къса прошарена коса, зализана назад, и малки черни очи, разположени твърде близо едно до друго.
Хасан я огледа и хареса онова, което видя.
— Как мина полетът? — попита той.
Не носеше брачна халка, само диамантен пръст на дясното кутре. Хубав дизайнерски костюм, светлосив, вероятно ленен. Снежнобяла риза, която открояваше приятно мургавата му кожа. Скъпа копринена вратовръзка. Всички екстри.
— Добре. Британците знаят как се управлява хубава авиокомпания.
Той се усмихна, сякаш репликата ѝ беше забавна.
— Често пътувам до Лондон и винаги ми е приятно да летя с „Бритиш Еър“. И с „Луфтханза“, две от най-добрите.
Безупречен английски с лек акцент, който можеше да е от всяко място на хиляда и петстотин километра южно от Рим. Аби беше готова да се обзаложи, че истинското му име не е Хасан Мансур, но ѝ беше все едно. Той беше само посредник, свръзка между парите и заложницата. Ако изобщо го видеше някога, той щеше да е с белезници.