— Бихме искали потвърждение, че тя е жива.
— Разбира се. Жива е, добре е и съвсем скоро ще се прибере у дома. Не допускайте едно неправилно решение да предизвика нейната гибел.
Хасан бръкна в джоба на сакото си и извади сгънат лист хартия.
— Ето по-подробни инструкции. Съпругът ви трябва стриктно да ги следва.
— Значи трябва да лети утре от Ню Йорк за Големия Кайман.
Хасан ѝ се усмихна широко, докато ѝ подаваше сгънатия лист, и каза:
— Мич не е в Ню Йорк, госпожо Макдиър. Той е в Рим. И има достъп до частен самолет.
41
Големият Кайман ли?
Каймановите острови са три неголеми острова в Карибско море, южно от Куба и западно от Ямайка. Продължават да са британска територия, спазват стари традиции и уличното движение все още е ляво. Плажовете им, гмуркането и хубавите хотели привличат много туристи. Спечелените там пари не се облагат с данъци. Нито парите, съхранявани в техните банки. Най-малко 100 000 корпорации, повече от една на глава от населението им, са регистрирани в столицата Джорджтаун. Милиарди долари се намират в големите банки, където трупат още милиарди в лихви, свободни от данъци, разбира се. Високоплатени адвокати работят в хубави фирми и се радват на превъзходен живот. В света на международните финанси Кайманите са място, където наред с други неща е безопасно да скриеш пари — чисти или не.
Голям Кайман, Малък Кайман, Кайман Брак.
Мич се беше постарал да забрави и трите.
Тъкмо съмнителната страна на островите беше привлякла фирма „Бендини“ още през 70-те години, защото тогава парите от наркотици се стичаха натам. „Бендини“ переше парите на своите клиенти престъпници и работеше с няколко приятелски настроени банки на Големия Кайман. Фирмата дори купи там два луксозни апартамента, за да могат съдружниците да си прекарват добре по време на „командировките“.
— Повтори ми какво каза той, Аби, дума по дума.
— Каза: „Утре сутринта съпругът ви заминава за Големия Кайман. Мисля, че той познава това място“.
Той познава това място.
Мич крачеше из стаята си по боксерки, безкрайно объркан. Идеше му да си скубе косата. Откъде можеше да знае някой, особено човек като Хасан или както там му беше името, че той някога е имал нещо общо с Каймановите острови? От тогава бяха минали петнайсет години. Седна на ръба на леглото, затвори очи и се постара да диша дълбоко.
Започна да си припомня някои подробности. Когато „Бендини“ се сгромоляса, имаше десетки арести и репортажи по новините. Мич и Аби се криеха на една ветроходна яхта близо до Барбадос заедно с брат му Рей. ФБР не го издирваше, обаче чикагската мафия много искаше да го намери. Месеци по-късно, когато семейство Макдиър най-сетне слязоха на сушата, Мич отиде в една библиотека в Кингстън, Ямайка, и прочете статиите по вестниците. В някои от тях Каймановите острови бяха споменати във връзка с престъпната дейност на фирма „Бендини“. Но неговото име не фигурираше никъде, поне в статиите, които той намери.
Това беше една от възможните връзки: фирма „Бендини“, в която той беше работил за кратко, и някои нейни незаконни дейности на Кайманите. Историята беше стара и доста объркана, откъде би могъл да я изкопае Хасан?
Не по-малко изумление будеше фактът, че знае за пребиваването му в Рим, както и че е летял до там с частен самолет. Мич се обади на един съдружник в Ню Йорк, негов приятел, който беше запален по авиацията и имаше пилотско свидетелство. Без да му обяснява нищо конкретно, го попита трудно ли е да се проследи полетът на частен самолет. Никакъв проблем, ако имаш номера, изписан на опашката. Мич му благодари и затвори.
Но откъде знаеха, че Мич е на борда на самолета?
Защото го наблюдаваха.
Той не каза на Аби, тъй като тя веднага щеше да си помисли за момчетата и да се побърка. Ако „онези“ ги наблюдаваха толкова внимателно, наистина ли децата им бяха в безопасност?
За да си осигурят още по-голямо уединение, Джак премести дейността им в голям апартамент на третия етаж на хотел „Хаслер“. Поръча лека храна, но не и капка алкохол и сега всички от екипа дъвчеха нещо и чакаха новини от Мич. Когато той дойде, изслушаха съсредоточено какво е научил от разговора си с Аби и какви са събитията в Маракеш. Аби беше отседнала в чудесен хотел, чувстваше се в безопасност и нямаше търпение всичко да приключи. Въпросният Хасан беше умел професионалист, който държеше нещата под контрол. Не беше за вярване, че е запознат с историята на Мич на Кайманите и че знае къде е — в Рим, а не в Ню Йорк. За пореден път им напомняха, че те просто реагират на събитията. Правилата се определяха от злонамерени хора, които бяха много по-добре информирани и организирани от тях.