Повишената му телесна температура.
Значи, затова кожата на Адам ми се струваше толкова гореща. Затова моментите ни заедно винаги бяха така нажежени. Способността му се е борила срещу моята. Енергията му е целяла да разсее моята.
А това го изтощава. Отслабва защитните му сили.
О.
Боже.
— Реално погледнато, физическите ви взаимоотношения с господин Кент — казва Касъл — не са моя работа. Но заради уникалното естество на дарбите ви представляват огромен интерес за мен на чисто научно ниво. Важно е да ви уверя, госпожице Ферърс, че макар тези нови сведения безспорно да ме интригуват, не извличам абсолютно никакво удоволствие от тях. Дадохте ми да разбера, че характерът ми не ви се нрави, но повярвайте, че никога не бих се забавлявал с вашите несгоди.
Моите несгоди.
Моите несгоди, разбира се, закъсняваха за разговора, несъобразителни както винаги.
— Моля ви — прошепвам аз. — Моля ви, просто ми кажете какъв е проблемът. Защото има такъв, нали? Нещо не е наред. — Поглеждам към Адам, но лицето му продължава да е извърнато към стената, към всичко в стаята, но не и към моето лице, и усещам как ставам на крака в опит да привлека вниманието му. — Адам? Знаеш ли нещо по въпроса? Знаеш ли за какво говори? Моля те…
— Госпожице Ферърс — побързва да се намеси Касъл, — ако обичате, седнете. Разбирам, че моментът е тежък за вас, но трябва да ми позволите да довърша. Помолих господин Кент да не се обажда, докато не ви обясня всичко. Някой трябва да ви предаде информацията по ясен, хладнокръвен начин, а се боя, че той самият не е в състояние да го стори.
Свличам се на леглото.
Касъл въздъхва.
— По-рано изтъкнахте един много съществен факт. Защо господин Кент не е повлиял върху способностите на лечителките ни през първия си ден тук. Тогава положението е било различно — обяснява Касъл. — Чувствал се е слаб, знаел е, че се нуждае от помощ. Тялото му не е могло да откаже медицинските им грижи, така е програмирано. Бил е уязвим, затова не е бил способен да се защитава, дори да е искал. Когато пристигнахте, енергията му беше изцедена до последна капка. Тук се е почувствал в безопасност и тялото му е потърсило помощ, било е извън непосредствена опасност и затова не е изпитвало страх, не е пускало в действие защитната си стратегия.
Касъл вдига очи. Поглежда ме в лицето.
— Господин Кент започва да среща същите трудности и в контактите си с вас.
— Какво? — прошепвам аз.
— Опасявам се, че все още не умее да контролира способностите си. Надяваме се да постигнем развитие в тази насока, но това ще отнеме много време, много енергия и концентрация…
— Какво искате да кажете — чувам се да питам с натежали от паника думи — с това, че "започвал" да среща същите трудности с мен?
Касъл си поема малка глътка въздух.
— Смятам… смятам, че е най-слаб, когато е с вас. Колкото повече време прекарва в компанията ви, толкова по-спокоен се чувства. И колкото по-… интимна става връзката ви — казва Касъл леко смутено, — толкова по-малък контрол има върху тялото си. — Пауза. — С вас той е прекалено открит, прекалено уязвим. И в малкото моменти, в които защитните му механизми са се отпускали до такава степен, вече е успял да изпита острата болка, която допирът ви носи.
Картите са свалени.
Главата ми лежи на пода, разцепена през средата, мозъкът ми се разлива и не мога, не искам, не мога дори… седя потресена, вцепенена, леко замаяна.
Ужасена.
Адам няма вградена защита от допира ми.
Адам трябва да полага усилия, за да се защитава от мен, и това го изцежда. Разболявам го и отслабвам тялото му и ако пак се разсее… Ако пак забрави. Ако пак допусне грешка или загуби концентрация, или вложи прекалено голяма мисъл във факта, че използва дарбата си, за да се предпазва от допира ми…
Мога да го нараня.
Мога да го убия.
Четиринайсета глава
Касъл е впил поглед в мен.
Очаква реакцията ми.
Още не съм успяла да изплюя тебеширения прах от устата си, за да съставя изречение.
— Госпожице Ферърс — спуска се да вземе думата изведнъж, — с господин Кент работим по въпроса да овладее способностите си. И той като вас ще тренира, ще се учи как да употребява този елемент от себе си. Ще отнеме известно време, докато се уверим, че е в безопасност с вас, но всичко ще се нареди…