Няма нужда да е организиран. Има си своя собствена система.
Невероятна.
Накрая вдига поглед. Оставя молива си. Кимва. Кимва отново.
— Добре. Добре, всички сте тук.
— Да, сър — отговаря Кенджи. — Казахте, че искате да говорите с нас.
— Така е. — Касъл скръства ръце над бюрото си. — Така е. — Вдишва премерено. — Върховният главнокомандващ — казва той — е пристигнал в щабквартирата на Сектор 45.
Кенджи изругава.
Адам е замръзнал намясто.
Погледът на Касъл попада върху мен.
— Бащата на Уорнър. — Очите му се присвиват, изучават ме. — Не сте знаели, че бащата на Уорнър е върховният главнокомандващ на Възобновителите?
— О! — възкликвам аз, неспособна да си представя дори що за чудовище ще е бащата на Уорнър. — Да… знам. — Казвам. — Просто не знаех какво звание има.
— Да — отвръща Касъл. — В целия свят има шест върховни главнокомандващи, по един за всяка от шестте зони: Северна Америка, Южна Америка, Европа, Азия, Африка и Океания. Всяка от тях е разделена на 555 сектора, което прави общо 3330 сектора в световен мащаб. Бащата на Уорнър е не просто глава на нашия континент, но и един от основателите на Възобновителския блок, както и най-голямата заплаха за нас в момента.
— Но нали уж има 3333 сектора — питам Касъл, — а не 3330? Да не би да съм запомнила грешно?
— Останалите три са Капитоли — казва ми Кенджи. — Почти сигурни сме, че единият от тях се намира в Северна Америка, но никой не знае със сигурност точното им местонахождение. Така че правилно си спомняш. — Добавя той. Възобновителите имат някаква шантава мания по точните числа. 3333 сектора, от които всеки главнокомандващ получава по 555. Бройката трябва да е еднаква, независимо от размера. Въобразяват си, че това символизира равенството помежду им, макар че е абсолютна глупост.
— Леле. — Всеки божи ден се смайвам от собствената си неосведоменост. Поглеждам към Касъл. — Това ли е спешният случай? Че бащата на Уорнър е дошъл в сектора си, а не е в някой от Капитолите?
Касъл кимва.
— Да, той… — Поколебава се. Прочиства гърлото си. — Ами, нека започна от началото. Изключително важно е да сте наясно с всички подробности.
— Слушаме — казва Кенджи с изправен гръб, съсредоточен поглед и готови за действие мускули. — Давайте.
— Оказва се — подхваща Касъл, — че е в района от известно време, пристигнал е тайно преди няколко седмици. Явно е подочул в какво се е намесило синчето му и не е останал особено доволен. Доста е… — Касъл си поема дълбока, спокойна глътка въздух. — Доста е ядосан за случилото се с вас, госпожице Ферърс.
— С мен? — Сърцето ми препуска. Сърцето ми препуска. Сърцето ми препуска.
— Да — отговаря Касъл. — Според източниците ни е ядосан, задето Уорнър ви е позволил да му се изплъзнете. И разбира се, заради двамата войници, които е загубил в хода на бягството ви. — Той кимва към Адам и Кенджи. — Още по-лошото е, че сред гражданите вече е плъзнал слухът за дезертиралото момиче и странните му способности и ситуацията започва да им се избистря; започват да проумяват, че има и друго движение, нашето движение, което се готви за ответен удар. Това прозрение разпалва смут и съпротива у народа, който и бездруго гори от желание да се намеси в събитията. И така — плясва с ръце Касъл, — бащата на Уорнър несъмнено е дошъл да поведе атаката и да потуши бунта срещу Възобновителите. — Той замълчава и поглежда всички ни поотделно. — Иначе казано, дошъл е да накаже едновременно и нас, и синчето си.
— Но това не променя плановете ни, нали така? — пита Кенджи.
— Не е точно така. Още от самото начало сме наясно, че войната е неминуема, но това… променя нещата. Бащата на Уорнър вече е тук, от което следва, че сблъсъкът ще се състои доста по-скоро, отколкото се надявахме. — Обяснява Касъл. — И ще е доста по-силен, отколкото очаквахме. — Той насочва мрачен поглед към мен. — Госпожице Ферърс, боя се, че ще ни е нужна помощта ви.
Пуля се недоумяващо насреща му.
— Моята помощ?
— Да.
— Не сте ли ми… не сте ли ми ядосан още?
— Не сте дете, госпожице Ферърс. Не мога да ви критикувам за твърде емоционалната ви реакция. Кенджи твърди, че поведението ви е било резултат от неведение, а не от злонамереност, и аз вярвам на преценката му. Вярвам на думата му. Но наистина държа да разберете, че тук всички сме един отбор — казва той — и силата ви ни е необходима. Вашата способност, вашата дарба е недостижима. Особено след работата с Кенджи, която ви е помогнала да добиете поне някаква представа за възможностите си, а те ще са ни от голяма полза. Ще направим всичко по силите си да ви подкрепим, ще подсилим костюма ви, ще ви подсигурим оръжия и защитна екипировка. А Уинстън… — Той спира. Дъхът му пресеква. — Уинстън — продължава с по-тих глас — току-що свърши работа по новите ви ръкавици. — Той ме поглежда в очите. — Искаме ви в екипа си. — Казва ми. — И мога да ви обещая, че ако се борите на наша страна, ще постигнете добри резултати.