— Разбира се — прошепвам аз. Отвръщам на нетрепващия му, тържествен поглед. — Разбира се, че ще ви помогна.
— Чудесно — казва Касъл. — Това е чудесно. — Обляга се в стола си с отнесено изражение и прокарва уморено ръка по лицето си. — Благодаря ви.
— Сър — обажда се Кенджи, — простете за директния въпрос, но ще ми обясните ли, ако обичате, какво, по дяволите, се случва?
Касъл кимва.
— Да — казва той. — Да, да, разбира се. Аз… съжалявам. Имах тежка нощ.
— Какво се е случило? — пита Кенджи с напрегнат глас.
— Той… изпратил ни е съобщение.
— Бащата на Уорнър? — питам аз. — Бащата на Уорнър ни е изпратил съобщение? — Поглеждам към Адам и Кенджи. Адам мига прекалено бързо, а устните му са леко отворени, застинали в смаяно изражение. Кенджи изглежда така, сякаш му се гади.
И мен започва да ме обзема паника.
— Да — отговаря ми Касъл. — Бащата на Уорнър. Иска да се срещнем. Иска… да говори с мен.
Кенджи скача на крака. Всичкият цвят се е изцедил от лицето му.
— Не… сър… това е капан… той не иска да говори с вас, нали знаете, че лъже…
— Взел е четирима от нашите като заложници, Кенджи. Опасявам се, че нямаме друг избор.
Двайсет и осма глава
— Какво? — Кенджи се е сковал. Гласът му е потресен грак. — Кои? Как…
— Уинстън и Брендън са патрулирали горе тази нощ. — Касъл клати глава. — Не знам какво е станало. Сигурно са устроили засада. Били са твърде далеч от обхвата на охранителната система и видеоматериалът показва само как Емъри и Иън, явно засекли някакво смущение, тръгват на оглед из района. След това не се вижда нищо. Емъри и Иън — казва той — не са се връщали.
Кенджи отново сяда и заравя лице в дланите си. Вдига рязко поглед с внезапна искра на надежда в очите си.
— Но Уинстън и Брендън… сигурно ще успеят да се измъкнат… нали? Могат да направят нещо… ако съчетаят силите си…
Касъл се усмихва състрадателно на Кенджи.
— Не знам нито къде ги е отвел, нито как ще се отнесе с тях. Ако ги е ранил някак, или ако вече… — той се поколебава — … ако вече ги е измъчвал, или застрелял… ако са загубили много кръв… няма да имат сили да му се съпротивляват. Пък и дори те двамата да успеят да се спасят — продължава той след момент, — няма да оставят другите.
Кенджи вдълбава юмруци в бедрата си.
— Значи, иска да говорите — продумва за пръв път Адам.
Касъл кимва.
— Лили намери това на мястото, откъдето са изчезнали. — Той ни хвърля малка раница и всички се изреждаме да ровим из нея. Съдържа единствено счупените очила на Уинстън и радиото на Брендън. Изцапани с кръв.
Стисвам ръце една в друга, за да укротя треперенето им.
Тъкмо започвах да ги опознавам. Току-що се бях запознала с Емъри и Иън. Тъкмо се учех да градя нови приятелства, да се чувствам удобно край хората от Пункт Омега. Току-що бях закусила с Брендън и Уинстън. Поглеждам часовника на стената; 3:31 часът. За последно съм ги видяла преди около 20 часа.
Рожденият ден на Брендън е бил миналата седмица.
— Уинстън знаеше — чувам се да казвам на глас. — Знаеше, че нещо не е наред. Знаеше, че е странно в района да се навъртат толкова много войници…
— Да — казва Касъл, клатейки глава. — Чета и препрочитам докладите му. — Той щипва костта на носа си с палец и показалец. Затваря очи. — Тъкмо започвах да си обяснявам нещата. Но се оказа твърде късно. Твърде късно.
— Какво мислите, че са целели? — пита Кенджи. — Имате ли някаква теория?
Касъл въздъхва. Сваля ръка от лицето си.
— Е, поне вече знаем защо Уорнър е патрулирал с войниците си всяка нощ, как си е позволявал да напуска базата за толкова време в продължение на толкова дни.
— Баща му — казва Кенджи.
Касъл кимва.
— Да. Предполагам, че Уорнър е обикалял района по нареждане на върховния главнокомандващ. Той му е наредил да ни издирва по-усилено. Знаел е за нас още от самото начало — обръща се към мен Касъл. — Далеч не е глупав. Винаги е вярвал на слуховете за нас, знаел е къде се подвизаваме. Просто досега не ни е чувствал като заплаха. Досега… — Повтаря той. — Защото сега гражданите му разнасят мълви за нас, разстройвайки баланса на властта му. Народът е намерил нови сили, търси надежда в съпротивата ни. А Възобновителите не могат да допуснат подобни своеволия точно в момента. Както и да е — продължава той, — струва ми се очевидно, че не са успели да намерят входа към скривалището ни, затова са се задоволили със заложници, надявайки се, че така сами ще излезем наяве. — Касъл вади лист хартия от една купчина. Показва ни го. Посланието на главнокомандващия. — Но има условия. — Казва той. — Държи от тук нататък да следваме конкретните му указания.