— И? — подканва го Кенджи, скован от напрежение.
— Трябва да отидете само тримата. Сами.
Боже мой!
— Какво? — втрещява се Адам. — Защо ние?
— Не е поискал да се види с мен — казва Касъл. — Не аз го интересувам.
— И просто ще се съгласите? — пита го Адам. — Ще ни хвърлите в ръцете му?
Касъл се привежда напред.
— Разбира се, че не.
— Имате някакъв план ли? — питам аз.
— Върховният главнокомандващ иска да се срещнете утре точно в 12 часа… е, тоест днес. На посочено от него място извън регулираната територия. Подробностите са в съобщението. — Касъл вдишва дълбоко. — И макар да знам, че точно това цели, мисля, че всички трябва да отидем. Трябва да действаме заедно. Все пак именно за това се подготвяме толкова време. Нямам никакво съмнение, че намеренията му са лоши, и съм почти сигурен, че не ви кани на по чаша чай. Смятам, че трябва да се подготвим за защита срещу евентуална офанзива. Предполагам, че хората му ще са въоръжени и в готовност за атака, аз също имам пълната готовност да поведа и моите в битка.
— Значи, ние сме стръвта? — пита Кенджи със сбърчени вежди. — Няма дори да участваме в сблъсъка… просто ще отвлечем вниманието им?
— Кенджи…
— Това са глупости — казва Адам с изненадваща пламенност. — Трябва да има и друг начин. Не бива да играем по неговите правила. Трябва да се възползваме от възможността да им устроим засада или… знам ли… да приложим някаква диверсионна тактика, за да имаме нападателната позиция! Така де, да му се не види, нямаме ли си някого, който да се възпламенява или нещо такова? Някого, който да ги поизплаши със способностите си? Да ни подсигури преимущество?
Касъл отмества поглед към мен.
Адам изглежда така, сякаш се кани да го фрасне в лицето.
— Ти си напълно откачил…
— В такъв случай не — отговаря накрая. — Не, нямаме друг човек с толкова… земетръсни способности.
— Смешно ли ти се струва? — озъбва му се Адам.
— Боя се, че не, господин Кент. И гневните ви изблици не ни помагат в момента. Свободен сте сам да вземете решение за себе си, но ако нямате нищо против, ще поискам помощта на госпожица Ферърс в зародилата се ситуация. Всъщност именно нея държи да види върховният. Моя идея беше да помоля двама ви с Кенджи да я придружите.
— Моля?
И тримата сме смаяни.
— Защо мен?
— Ще ми се да можех да ви отговоря — обръща се към мен Касъл. — Ще ми се да знаех повече. В момента обаче мога само да гадая по малкото информация, с която разполагам, и единственото ми заключение дотук е, че Уорнър е допуснал жестока грешка, която трябва да бъде поправена. А вие някак сте успели да се озовете в центъра на всичко. — Пауза. — Бащата на Уорнър — продължава той — поиска вас и само вас в замяна на заложниците. Твърди, че ако не сте на уреченото място в уреченото време, ще убие хората ни. И нямам никакво основание да се съмнявам в заканата му. Убийството на невинни е нещо, което му идва отвътре.
— И ти щеше просто да я пуснеш?! — Адам скача на крака, прекатурвайки кошчето за боклук, върху което седеше. — Нямаше дори да я предупредиш, че тя е целта му? Да не си откачил?
Касъл потърква челото си. Поема си няколко уравновесяващи глътки въздух.
— Не — казва с премерен глас накрая. — Нямах намерение да я пращам неподготвена където и да било. Казвам единствено, че всички ще се бием заедно, но вие двамата ще придружите госпожица Ферърс. Тримата сте били заедно в напрегнати ситуации и преди, а вие двамата с Кенджи имате военно обучение. Познавате по-добре от нея правилата, техниките, стратегията, която враговете ни могат да приложат. Ще я защитавате, а и ще послужите като елемент на изненада. Именно вашата поява може да се окаже преимуществото ни ви тази ситуация. Ако я иска толкова много, ще трябва да намери начин да работи и с трима ви…
— Или… или пък кой знае — обажда се Кенджи с престорено безгрижие, — може просто да забие по един куршум на нас двамата и да отвлече Джулиет, докато ние сме твърде заети да бъдем мъртви, че да го спрем.