— Мръсник ли? — стреснато попита първият.
— Поне с всички признаци — бодро отвърна вторият.
След този изчерпателен отговор първият почиващ замълча за малко.
— А обичате ли музика? — попита той унило. — Съгласете се, че композиторите ни…
— Чакайте, чакайте! — прекъсна го вторият. — Композиторите ли? Нещо ми се върти в главата. Къде точно бяхме? Да не беше Абас Туман? Не, не беше Абас Туман. Май че беше Мисхор. Ама и паметта ми взе да сдава багажа. Ами да! В Хост. Сега си спомних. Вашите композитори са едно голямо нищо! Не струват пукната пара! Страшно е да си го помислиш, но ние с жена ми спяхме при композиторите, ама ходехме да ядем при старите политзатворници. За смях на гаргите. И защо? Защото при композиторите храната е отвратителна. Сутрин ставаш и ти тикат в муцуната салам и някакви си домати. Хич не ми приказвайте за композиторите. Не искам да слушам. Виж, старите политзатворници са друга опера. Сутрин пристигаш уморен и ядосан от вашите композитори, а там всичко е готово. На масата седят спретнати старчета, всичките със салфетки на врата, масата отрупана с какви ли не вкусотии, изобщо няма порции, взимай си каквото ти душа иска, разбирате ли, каквото ти се ще. И персоналът е толкова грижовен! Наддадох дванайсет килца. И това при изнурителните нощувки при композиторите! В стаите комари, змии, стоножки, едва ли не хищници. Фу, каква гадост! Ако не беше почивката на кораба, с жена ми бяхме направо загинали.
— Как така на кораба? — учуди се човекът с косматите гърди.
— Много просто. От Батуми в Одеса, от Одеса — в Батуми. Натам и обратно са пет дни. Направих шест обиколни рейса, трийсет дни прекарах на кораба. Прекрасна комбинирана почивка. Каквото и да приказват, водният ни транспорт е на висота. Чудна каюта, отделна баня, сутрин ставаш и действаш съобразно с времето. Ако има вълнение, започваш направо от коняка. А ако няма, се захващаш с големия флотски омлет от осем яйца с шунка. Морският въздух отваря невероятен апетит. И е много полезен за здравето. Но малко прекалих, та се наложи да отида в Есентуки при артистите, че да сваля три-четири килограма. Ако попаднете в Есентуки, непременно идете в почивния дом на артистите, камериерката в шести блок е като картинка. Настоявайте само за шести блок.
Първият почиващ вече не говореше, не питаше нищо. А вторият продължаваше разгорещено:
— Весел народ са това артистите. Нашият театър наистина е най-добрият в света. Сутрин станеш — вицове, истории, сценки. Абсолютно неизтощими хора, ще се посмееш на воля. После отиваш на обяд. Кокошчица, гъска, пуйка, каквото се сетиш. И без да съм артист, се включвах в разни сценки с тях. Само не се хващайте с тях на билярд за пари. Артистите играят на пирамидка без грешка. Топката им винаги влиза, като че е завързана на конец. Само не ходете в Есентуки през зимата. Тъпо и скучно е. През зимата трябва да се ходи в Карелия. Там, до Петрозаводск, има такъв санаториум, че нямам думи. Сутрин станеш — ски, кънки, студено телешко с горчица. Уверено мога да заявя, че производителните сили в глухата провинция нарастват с всеки изминал ден. Сутрин станеш… но май вече ви казах какво предлагат на закуска. Абе най-добре идете в някой совхоз. Като ми свърши смяната, от тук заминавам с цялото семейство на почивка в един свинесовхоз. Директорът ми е приятел. Станеш сутрин и веднага прясно издоено млекце от кравите, яйчица от кокошчиците, беконче. Пристигнаха и децата, жената, бабата. Е, разбира се, това вечно скитане малко уморява. Но, от друга страна, се обогатяваш духовно, хоризонтът ти се разширява. Нали?
Дежурната сестра влезе, подаде термометри на двамата събеседници и излезе.
Напредничавият човек отегчено пъхна термометъра под мишница и като се намръщи, попита:
— Кажете ми, драги… Знаех, разбира се, но ми изхвърча от ума… На кого беше тази почивна станция?
— Тази ли?
— Ами да. Тази, в която сме сега.
— На работниците от съобщенията.
— Да, бе, точно така! На съобщенията! Как забравих. Не е лошо. На пръв поглед виж каква глупост — съобщения, а и те вървят добре. Е, спете спокойно! Трябва да събираме сили. Че днес ни чака и обяд, и чай в пет часа, и вечеря — в седем! Каквото и да приказваме, животът е тежък!