Оказа се жена, горе–долу на годините на Карол, но това беше единственото им сходство. Жената беше ниска и пълна, с тъмна, прошарена със сребристи нишки коса, прибрана в стегнат кок под униформената шапка. По кожата й се забелязваха следи от тежко акне, а очите и бяха разположени прекалено близо едно до друго, от двете страни на острия й нос. Затова пък имаше добросърдечна усмивка, която смекчаваше чертите й и накара Карол да разбере защо са й възложили тази работа, която повечето полицаи приемаха с нежелание.
— Вие сте главен инспектор Джордан, нали? — попита жената. — Аз съм полицай Алис Флауърс. Тук съм от четири и половина, и оттогава никой не се е приближавал до къщата. Видях хората вътре да се движат из стаите, няма нужда да се безпокоите, че нещо се е случило преди идването ви — говореше с лек местен акцент, който въздействайте също така успокоително, както и усмивката й. — Исках само преди това да изкажа своите съболезнования за смъртта на брат ви.
Карол й благодари с кимване.
— Никога не ме е бивало да съобщавам за нечия смърт на близките — каза тя.
— Това е съвсем естествено — отвърна Алис. — Какво ще кажете, госпожо, да се заемаме ли с това, което трябва да бъде свършено?
Карол се наведе към колата, извади палтото си, навлече го, вдигна яката и въздъхна тежко.
— Да се заемаме — каза тя и изправи рамене. Господи, дано успееше да се справи.
Двете тръгнаха по настланата с плочи пътека между живите плетове, които баща й подстригваше акуратно на височина до коляно. Пред входната врата имаше дървена веранда, на която Карол се качи първа. Алис изостана дискретно на няколко крачки. Карол позвъни. Настана мълчание, после се чуха провлечени крачки и някой запали лампата над главите им.
Вратата се отвори и на прага застана майката на Карол — изглеждаше като по-възрастно и не толкова елегантно копие на дъщеря си. Лекото учудване, изписало се по лицето й, отстъпи място на стъписване.
— Карол! Каква изненада! Защо не телефонира? — Тя се усмихна. После, когато забеляза изражението на Карол и видя униформената служителка зад дъщеря си, изражението й застина. Тя притисна устата си с ръка.
— Карол? — повтори тя с треперещ глас. — Карол, какво се е случило?
36.
Кевин се отпусна тежко в единия ъгъл на бюрото на Пола. Тя дори не вдигна поглед от доклада, който прехвърляше, а каза само:
— Какво има?
— Чистачката от мотела, нали си спомняш, онази, която съобщила за мокрия мокет? Тя чисти вечер в един магазин за килими. Реших да намина там, да видим какво ще разкаже. Искаш ли да дойдеш с мен?
— Не — каза Пола. — Почти приключих с докладите от разпитите на хората, живеещи около местопрестъплението, а после трябва да отида до апартамента на шефката, за да взема котарака й. Ако го оставя още малко там, ще умре от глад.
— Е, хайде де, Пола — каза умолително Кевин. — Знаеш, че се справяш с жените по-добре от мен.
— Във всяко отношение — подметна Крис, седнала на своето място.
Кевин се престори на засегнат.
— Аз поне го признавам. Тя е туркиня, Пола. Вероятно са я наели незаконно. Аз сигурно ще я подплаша. А ти ще я накараш да проговори.
Пола изпъшка.
— Но нали обещах, че ще прибера Нелсън.
— Елинор вкъщи ли си е? — попита Крис.
— Трябва да си е вкъщи.
— Тогава аз ще свърша тази — работа каза Крис. — И без това отивам да поговоря с момичетата по улицата, да разбера дали някоя от тях не е забелязала някой съмнителен тип около убитите жени. Ще взема котарака и ще го оставя на Елинор. Бих го взела у нас, но не ми се вярва кучетата да му се зарадват особено.
— В такъв случай проблемът е решен — заяви Кевин с облекчение.
— Ключът за апартамента е в чекмеджето на бюрото й — каза Пола, примирена със съдбата си. Взе си якето и тръгна подир Кевин.
Външният вид на магазина за килими беше потискащ като коледен обяд за един човек. Металните щори бяха спуснати пред големите витрини отпред, но те успяха да намерят една малка вратичка, скрита отстрани. Крушката, която трябваше да я осветява, беше изгоряла — и може би така беше по-добре. Кевин заблъска с юмрук по заключената врата. Най-сетне тя се отвори и на прага застана жена със синьо–черната кожа на населението на екваториална Африка.