Выбрать главу

— К’во? — каза тя.

— Дошли сме да говорим с Букет — каза Пола.

— Няма никой — каза чернокожата жена и завъртя глава, за да подчертае думите си.

— Букет работи тук. Не си е навлякла неприятности. Искаме само да поговорим с нея.

Жената отвърна с полуизвърната назад глава.

— Не тук.

— Ние сме от полицията — каза Пола. — Обещавам, няма да има неприятности. Но се налага да говорим с нея. Трябва да ни пуснете да влезем.

Малки невинни лъжи от онези, които просто се сипят от устата на всеки полицай, след като е бил достатъчно дълго в професията.

Жената отстъпи внезапно и остави вратата да се отвори широко.

— Няма неприятности — каза тя и изчезна зад няколко килима, окачени на гигантска метална рамка. В далечината се чуваше бръмченето на прахосмукачка. Голямото, екнещо пространство на склада, построен от готови метални плоскости, в съчетание с огромния брой килими, чиято плътност поглъщаше звука, им пречеше да определят точно откъде се носи бръмченето. Постараха се да открият посоката, и накрая се озоваха в открито пространство, където имаше мостри от килими с различни десени, подредени на дървени стойки. Дребна, закръглена жена с ориенталска забрадка влачеше учудващо енергично индустриална прахосмукачка.

Пола я заобиколи, за да влезе в полезрението й, и й махна с ръка. Стресната, жената буквално подскочи, после заопипва несръчно прахосмукачката, търсейки копчето, за да я изключи. Звукът на мотора заглъхна постепенно, оставяйки след себе си слабо ехо.

— Вие ли сте Букет? — попита Пола.

Тъмните очи на жената се разшириха и започнаха да се стрелкат насам–натам, сякаш търсеше път за спасение. Кевин пристъпи напред, за да може тя да види и него и й се усмихна с надеждата да я успокой.

— Не сме от имиграционните служби — каза той.

— Не ни интересува дали работите тук по договор или ви плащат на ръка — допълни Пола. — Ние сме от полицията, но няма защо да се боите от нас. Хайде, нека поседнем — и тя посочи към едно бюро със столове за посетители, наредени пред него. Букет, привела рамене, се остави да бъде заведена до един от столовете. Кевин така и не можеше да разбере как го прави Пола, но винаги се впечатляваше от начина, по който тя успяваше да накара някой съпротивляващ се свидетел да проговори.

— Вие ли сте Букет? — попита Пола меко.

— Това е името ми — отвърна жената.

— Вие работите също и в мотела „Булевардът на залеза“, нали?

Очите й отново започнаха да се стрелкат насам–натам. Мургавата и кожа побледня, тя прехапа долната си устна.

— Не искам неприятности.

— Няма да ви създаваме никакви неприятности. Искаме да ви зададем няколко въпроса за нещо, случило се преди известно време в мотела. Съгласни ли сте?

— Нищо не знам — отвърна незабавно Букет.

Пола продължи, без да й обръща внимание.

— В една от стаите, която сте чистили, е било много мокро.

Лицето на Букет се проясни, като че ли й бяха казали, че всичко е наред след някакво ужасно медицинско изследване.

— Стаята беше мокра, да. Това ли искате да знаете?

— Точно това ни интересува. Можете ли да ни разкажете нещо повече.

— Ужасно много вода. Кърпите — тежки, от тях капе навсякъде. Подът в банята — мокър, големи локви. Мокетът пред банята, мокър, прави ей така… — и тя издаде някакъв звук, наподобяваш влажно всмукване — като стъпваш. Казах на управителя — аз неприятност не искам.

— Възможно ли е ваната да е преляла?

Букет се намръщи.

— Да е пре…?

— Да е имало прекалено много вода във ваната?

Жената кимна енергично.

— От ваната, да. Водата чиста, не мръсна. Не от тоалет. Хубаво мирише.

— Помните ли номера на стаята?

— Пет. Сигурна съм.

— А видяхте ли хората от стая номер пет? Случайно да сте ги забелязали да излизат сутринта.

Букет поклати глава.

— От пета не съм виждала. Други видях, от пет не. Оставих я за накрая, някой да не спи в нея, но като влязох, няма никой.

Пола погледна Кевин.

— Има ли още нещо, за което искаш да попиташ Букет?

— Трябва ми само името и адреса й — отвърна той, усмихвайки се на Букет, но продължи да говори тихо и бързо. — Ще ни трябвал отпечатъци от пръстите й и ДНК проба, за да ги елиминираме, когато онези от съдебна медицина се заемат със стая номер пет. Пожелавам ти успех с тази задача.