— Няма да казваме на Карол, нали?
— Не бихме могли да пазим подобно нещо в тайна от нея. Няма как да не научи. Ще има материали във всички медии.
— Блейк каза, че засега ще го представят като нещастен случай. Няма да се споменава Ванс. На Карол й без това й е достатъчно трудно да се справя с мисълта за онова, което стана с Майкъл и Луси. По-добре да научи по-късно за това…
Кевин явно се колебаеше.
— Не знам…
— Виж, хайде да кажем на Тони. Той я познава по-добре от всеки друг. Ще може да прецени дали да й кажем или не. Съгласен ли си?
— Добре — прие Кевин.
Двамата отново се отпуснаха на местата си, всеки от тях потънал в собствените си мъчителни мисли. След малко Кевин каза:
— А къде каза, че е Шинийд?
— В Брюксел. Ще вземе първия полет, за който намери билет. Но може да не успее да дойде преди утре сутринта. Прибери се у дома, Кевин. Нека поне един от нас се наспи.
Преди Пола да довърши думите си, вратата се отвори и вътре влезе висок мъж в хирургическо облекло. Кожата на лицето му беше жълтеникавокафява, а очите му сякаш бяха виждали повече дори от онова, което бяха виждали двете ченгета.
— Вие ли сте близките на Кристин Дивайн? — попита той подозрително.
— В известен смисъл — Кевин се изправи на крака, за да застане лице в лице с лекаря. — Ние сме от полицията, работим в един и същи елитен отряд с нея. Толкова сме близки, че се чувстваме като нейни роднини.
— Нямам право да разговарям с никой друг освен с най-близките й роднини.
— Партньорката й трябва да пристигне от Брюксел. Ние сме тук на нейно място — каза потиснато Пола. — Моля ви, кажете ни как е Крис.
— Положението й е много сериозно — отвърна лекарят. — В лицето й е била плисната сярна киселина. Киселината разяжда, така че голяма част от повърхността на лицето й е изгорена. Изгарянията от киселина са по-тежки от изгарянията от огън, защото киселината причинява по-високо ниво на дехидратация. Лицето на вашата приятелка е в много лошо състояние. Тя ще остане трайно обезобразена. А освен това е изгубила зрението на двете си очи.
Пола извика и притисна ръка към устата си. Кевин се пресегна и стисна здраво рамото й.
— Нито едно от тези неща не крие опасност за живота — продължи лекарят. — Но освен това тя е вдишала и преглътнала капчици киселина, а това вече дава повод за по-сериозни опасения. Съществува опасност от задържане на течност в белите дробове. Ще я наблюдаваме много внимателно през следващите дни и часове. Засега сме я поставили в изкуствено предизвикана кома. Това дава възможност на организма да започне да се възстановява. А и я спасява от необходимостта да понася болките.
— Колко дълго ще бъде в това състояние? — попита Пола.
— Трудно е да се каже. Поне няколко дни. А може и по-дълго — той въздъхна. — Не мога да ви кажа нищо повече. Най-добре ще е да се приберете и да си починете. Няма изгледи скоро да настъпи някаква промяна.
Той се обърна, за да си върви, но после погледна към тях през рамо.
— Вашата приятелка ще трябва да измине дълъг и труден път, докато успее да стигне до някакво подобие на нормален живот. Тогава ще има много по-голяма нужда от вас, отколкото сега.
Вратата се затвори зад него.
— Да му се не види — каза Кевин. — Гледала ли си документалния филм за Кейти Пайпър, манекенката, която заляха със сярна киселина?
— Не.
— Не ти препоръчвам да го гледаш в близкото бъдеще.
Гласът му изневери и изведнъж риданията му изпълниха стаята. Пола го прегърна и двамата, застанали в мрачната малка стая, заплакаха за всичко, което бе загубено.
Това не беше първият случай, когато на Карол й се налагаше да съобщи за смъртта на нечий син или дъщеря. Но несъмнено беше най-мъчителният. Имаше нещо страшно нередно в това, че тя трябваше да е приносителят на такава ужасна мъка в дома на собствените си родители. И все пак така щеше да е по-добре, отколкото да остави някой непознат да изпълни тази роля, макар да съзнаваше, че майка й никога вече няма да може да й отвори вратата, без да си спомни този страшен миг.
Когато чу думите „Майкъл е мъртъв“, майка й се отпусна в ръцете й. Силите напуснаха тялото на Джейн Джордан; цялата й останала сила изтичаше с ужасния вой, който се изтръгна от устата й. Бащата на Карол дотича от кухнята и застана безпомощно край тях, без да може да разбере какво се случва.