— Алвин — каза тя, придърпвайки един стол към неговото бюро. — Интересува ме Ванс — как се развиват нещата?
Стъписан, Амброуз погледна Патърсън с надеждата, че той ще му подскаже как да реагира. Старателно избягвайки погледа на сержанта, Патърсън измъкна пакетче дъвка и се зае да разопакова една.
— Ръководството на операцията е възложено на мен, главен инспектор Джордан.
— Нима? — трудно можеше да се определи кое взема превес в тона на Карол — учтивостта или иронията. — Е, питам тогава вас, инспектор Патърсън — какво става?
— Сержант? Може би вие ще изясните в подробности положението на главен инспектор Джордан? Учтивостта го налага, след като искането идва от колега.
Амброуз му отправи погледа, който обикновено пазеше за непослушни деца.
— Всички сме потресени от случилото се с брат ви и неговата приятелка — каза той. — Искрено ви съчувствам.
— Аз също — обади се Патърсън, смутен от напомнянето за нейната загуба, което го накара да се откаже за миг от грубия си тон. — Мислех, че сте в отпуск, че сте отишли при родителите си, които вероятно имат нужда от подкрепата ви.
— Най-добрата подкрепа, която мога да окажа на близките си, е да работя за разрешаването на този случай. Знам, че инспектор Франклин държи да се проучват и други възможности, но за себе си съм убедена, че Ванс е извършителят. Затова и дойдох тук.
Амброуз можеше само да предполага с какви усилия Карол се удържа да не рухне. Някои хора биха я осъдили, че не е останала при близките си в такъв момент, но той разбираше неудържимия й порив да върши нещо. Съзнаваше също, че това решение си има своята цена.
— Все още нямаме никакви потвърдени сведения за това къде се намира сега — каза той.
Патърсън изсумтя.
— Но пък отлично знаем къде е бил снощи — заяви той.
Очите на Карол проблеснаха.
— Откъде знаете?
— Не можем да бъдем напълно сигурни — в мрачния, дълбок тембър на Амброуз се прокрадваха предупредителни нотки.
Патърсън извърна очи към тавана.
— А колко други хора изпитват чак толкова дълбока ненавист към Тони Хил?
Шокът я накара да разтвори широко очи.
— Тони? Какво се е случило с Тони?
— Той е добре — каза Амброуз, изпълнен с желание шефът му да бе проявил към Карол онази тактичност, с която толкова се гордееше. — Или по-скоро е добре поне физически. Но е доста разстроен. Снощи някой е изгорил дома му до основи.
Карол се сепна, сякаш някой я беше ударил по лицето.
— Къщата му? Красивата му къща? Изгоряла?
Патърсън кимна.
— Няма съмнение, че става дума за палеж. Използван е бензин за разпалване на пожара. Пламъците са тръгнали откъм задната част на къщата, където няма съседи, които биха могли да ги видят. Когато пожарът е бил забелязан, огънят е бил обхванал вече цялата къща. Пожарникарите не са успели да я спасят.
— Къщата беше пълна с прекрасни вещи, и всички те са пламнали лесно като бенгалски огън — каза Карол и прокара пръсти през косата си. — Нима не бяхте възложили на някой да я наблюдава? Господи, това несъмнено е работа на Ванс.
— Така си казахме и ние — отвърна Амброуз. — Възложил съм на един от екипите проверка на записите от камерите за контрол на движението — да видим дали ще успеем да открием каква кола кара той сега. Но ако има малко ум в главата, той вероятно вече я е зарязал и сега кара друга.
— Освен това сигурно отново е променил външния си вид — допълни Карол. — Така че нямаме представа как изглежда сега.
Един униформен полицай отвори с рамо вратата и влезе в стаята, понесъл един компютър. След него влезе друг полицай с още един компютър.
— Къде да ги оставим, шефе? — подвикна той на Патърсън.
Патърсън изглеждаше озадачен.
— Какво е това?
Униформеният трудно прикриваше нетърпението си.
— Компютри. Кутиите в комплект с харддисковете.
Патърсън не беше в настроение да търпи безочливо поведение от страна на подчинените си.
— Виждам. Искам да знам за какво сте ги донесли.
— Изпратени са ни от полицията на Нортъмбрия. Спешна пратка, от снощи. Е, къде да ги оставим?
— Това са компютрите на Тери Гейтс — каза Амброуз. — Аз помолих да ги изпратят. Според Тони Гейтс не е бил достатъчно умен, за да успее да изчисти докрай всички следи от тях — той посочи една маса край стената. — Оставете ги там, моля.
Патърсън ставаше все по-кисел.
— Никой не ме е уведомил за това. Предполагам, че сега ще поискаш да изхарчим цяло състояние за услугите на Гари Харкъп?
Амброуз изглеждаше склонен да прояви непокорство.
— Ще поискам веднага щом го намеря. Той е експертът, а за този случай ни е необходим експерт.
— Началникът ще получи припадък, ако профукаш бюджета, за да пращаш на дебелия Гари — каза Патърсън. — А не може да се твърди и че той работи бързо. Докато Гари успее да измъкне нещо от тези харддискове, Ванс може да е вече на другия край на света.
Карол се покашля.
— Кой е Гари Харкъп?
— Нашият компютърен специалист. Услугите му са адски скъпи, прилича на мечка и с него се работи горе-долу толкова лесно, колкото и с истинска мечка — поясни Патърсън.
— Мисля, че мога да предложа нещо по-добро — каза Карол.
— Да не би да сте компютърен специалист? Извинете ме, главен инспектор Джордан, но не забелязвам у вас нито една от отликите на тези маниаци.
Амброуз си каза, че Патърсън може да се държи наистина вбесяващо.
Карол изобщо не обърна внимание на думите му.
— Компютърният специалист от моя екип, Стейси Чен, е истински гений. Тя се справя с неща, които разплакват други с нейната професия.
— Това е много добре, но тя служи в полицията на Брадфийлд, не в Уест Мърсия.
— Тя е криминалист. И може да даде показания като експерт. Нищо друго няма значение — и Карол извади телефона си. — Мога да й възложа да работи временно за вас — въпросителният й поглед бе отправен към Амброуз. — Тя е просто най-добрата.
— Няма да откажа — отвърна Амброуз. Патърсън им обърна гръб с демонстративно раздразнение.
Карол избра номера на мобилния телефон на Стейси.
— Ще й наредя да потегли незабавно.
— Не е ли ангажирана с нещо друго? Доколкото знам, вие разследвате серийни убийства? — попита Амброуз.
— Въпрос на приоритети — каза Карол. — А тъкмо сега подчинените ми знаят отлично кои задачи да поставят на първо място.