Пола почувства леко гадене.
— Най-хубавото на нашата работа — каза тя, — е, че винаги има нещо, което да очакваш с нетърпение.
42.
Карол съзнаваше, че Амброуз и Патърсън я възприемат като досадница, но й беше все едно. Какво си мислеха те за нея я вълнуваше много по-малко от залавянето на Ванс. Амброуз бе разпечатал списък със срещите, извадени от бележника на Тери Гейтс, и й го беше дал.
— Възложих търсенето на най-добрите си хора, но засега не сме стигнали доникъде, защото е събота и повечето хора не отговарят на служебните си телефони — бе казал той. — Предположих, че ще искате да видите списъка, да прецените дали няма да ви даде някои идеи.
Тя си каза, че той просто се опитва да се отърве от нея, но това не я вълнуваше особено. Беше благодарна, че може да ангажира с нещо мислите си. Бездействието беше нещо непоносимо за Карол. По-скоро тази нетърпимост, отколкото неспособността й да понесе скръбта на родителите си и обвиненията, които те й отправяха, стана причина тя да тръгне за Устър. За нея свободното време означаваше, че не би могла да избегне мислите за Майкъл — което би я отвело право към бутилката. Сега тя наистина не искаше да тръгне отново по този път. Не искаше да носи вината за съсипването на собствения си живот. Не беше сигурна, че ще успее още веднъж да намери обратния път.
Тя се зае със списъка. Скоро успя да прецени, че описаните в него срещи могат да бъдат групирани в три отделни пътувания до Лондон и едно до Манчестър. Първото отиване в Лондон включваше три срещи. Имаше записани телефонни номера, адреси и инициали и за трите. Патърсън й осигури с нежелание телефон и компютър, след което тя се зае първо да потърси в Гугъл. Това я отведе до компания, която предлагаше онлайн справочник на фирмите наематели на офиси из цял Лондон. Откри два от адресите на сайта, заедно с пълен списък на наемателите на съответните сгради, но третият не фигурираше там.
Двете фирми, които успя да намери незабавно, имаха и сайтове. Те бяха специализирани в предлагането на контакти със създадени вече офшорни компании, чакащи закупуване, в страни, където системите на финансова регулация не бяха особено прозрачни. Карол разпечата оскъдната информация за всяка от двете фирми.
Тя набра номера, отбелязан до часа на следващата среща за деня и изслуша автоматичния запис, уведомяващ я, че се е свързала с Централния архив на Уестминстър. Обзета от любопитство, Карол отвори сайта на архива. По средата на съдържанието видя нещо, което според нея би могло да представлява интерес за Гейтс — показалците на общинските регистри. Ако Ванс си бе поставил за цел да приеме нова самоличност, щяха да му бъдат необходими нови документи, които да я потвърждават. В лошото старо време престъпници, търсещи подходяща нова самоличност, трябваше само да отидат до „Сейнт Катринс Хаус“ в Лондон, а по-късно в Центъра за родова история в Излингтън, където се съхраняваха гражданските регистри за раждания, бракосъчетания и смъртни случаи. Там можеха да открият смъртен акт на човек, роден по същото време като тях, починал за предпочитане още като бебе или малко дете. Оттам се добираха до акта за раждане на същия човек, и си поръчваха копие от него.
Въоръжаха ли се с акт за раждане, можеха да започнат да трупат нови, автентични документи за самоличност. Шофьорска книжка. Паспорт. Сметки за ток, телефон, или вода.
Банкови сметки. Кредитни карти. И ето ти една завършена нова самоличност, която би издържала на проверка на летище или на фериботен терминал.
Но тероризмът стана причина много от тези вратички да бъдат затворени, и тази процедура да се затрудни значително. Регистрите станаха недостъпни за обществеността. При търсене можеха да бъдат получени само най-общи данни, които вървяха с определен номер и човекът, който поръчваше дадено удостоверение за някое лице, трябваше първо да цитира въпросния номер. Така задвижването на подобна фалшификация отнемаше доста повече труд и време и оставяше зад себе си някаква документирана следа. Карол написа набързо предложение за действията, които трябваше да се предприемат в понеделник сутринта, и го изпрати на Амброуз. Щяха да възложат на някой късметлия да отиде до Централния граждански регистър и да провери дали Тери Гейтс не е поръчвал издаването на копия от актове за раждане и смърт, и брачни свидетелства. Това би осигурило данни за възможни нови самоличности на Ванс и отправна точка за търсенето.
Разбира се, в наши дни никой не си даваше труд да се занимава с бавно, постепенно и търпеливо изграждане на нова самоличност. Фалшифицирането на документи бе усъвършенствано до такава степен, че бе достатъчно да цитираш на фалшификаторите име и дата на раждане и да им дадеш снимка, за да ти осигурят пълен комплект съвсем автентични на вид документи. Въпреки всичко обаче първоначалните данни трябваше да са достоверни, за в случай че някой реши да се поинтересува. Карол бе готова да се обзаложи на месечната си заплата, че Тери Гейтс бе посетил Централния архив на Уестминстър, за да потърси възможна нова самоличност за Джако Ванс. Може би дори повече от една.