Проверката на данни като тези от симкартата на Тери Гейтс сега беше далеч по-бърза и лесна благодарение на възможностите на интернет и осигурения на полицията достъп до различни бази данни. Само преди няколко години онова, което Карол успя да открие в рамките на два часа, би отнело на няколко криминалисти дни, през които биха търсили и разпитвали хора, за които се знае, че работят на границата между законното и незаконното. Макар че за това време тя разговаря само с едно човешко същество — стар приятел от отдела за борба с фалшификациите, вече имаше доста ясна представа от това, което бе интересувало Тери Гейтс. Информация за фирми, документи за самоличност, частни банки, подчертано съмнителна частна детективска агенция и бивш адвокат, чието занимание сега бе да се рови из имотния регистър и после да продава данните на някои притежатели на вписаните там имоти на мърляви драскачи от жълтата преса. Интересите на Гейтс подсказваха, че е провеждал две обособени операции. Първата е била насочена към осигуряването на нови самоличности за Ванс и на необходимите проводници, които да възстановят връзката му с неговите пари. Втората очевидно бе насочена към проследяване и откриване на други лица. Най-вероятно обектите, към които Ванс е щял да насочи отмъщението си. На някои детективи действително им предстоеше много работа, ако до понеделник сутрин не бяха успели да открият Ванс. Но дотогава поне щяха да имат по-ясна представа за обхвата на заплануваното от него отмъщение.
Почти бе приключила подробната си записка, предназначена за Патърсън, когато влезе Стейси Чен. Изглеждаше като слязла от страниците на модно списание, препоръчващо облекло за свободното време, в съвършено съчетан спортен тоалет и елегантно куфарче на „Хенк“. Карол знаеше, тъй като бе проверила в Гугъл, че елегантният черен куфар от високоустойчива карбонова материя струваше повече от десет хиляди паунда. Навремето се бе случвало да се запита да не би Стейси да взема подкупи. После се бе поинтересувала малко по-задълбочено, и бе установила, че само едно от софтуерните приложения, които Стейси разработваше в свободното си време, й носеше повече от милион годишен приход.
Веднъж Карол бе попитала Стейси защо си дава труд да ходи на работа.
— Онова, което върша тук, на работното си място… ако го вършех като частно лице, щяха да ме арестуват. Приятно ми е да имам законното право да се ровя из данни за живота на други хора — бе отвърнала тя. И после бе хвърлила бърз, безизразен поглед към Сам Еванс, което беше още един, по-различен отговор.
Стейси я видя и тръгна към нея.
— Благодаря, че дойде — каза Карол.
— Задачата изглежда доста по-интересна от работата по случаите в Брадфийлд — отвърна Стейси. — Това, което вършех досега там, беше само рутинна обработка на данни. Макар че междувременно Пола откри нещо, което може да стане повод за сериозна работа.
— Така ли? — последните двайсет и четири часа бяха накарали Карол напълно да забрави събитията в Брадфийлд. Думите на Стейси й напомниха, че има задължения и другаде.
— Нищо не ми е казала.
Лицето на Стейси остана напълно безизразно.
— Решихме, че си имате достатъчно проблеми. Пък и идеята е толкова странна, че Пола искаше първо да направи някои проверки, преди да вдигне шум около нея.
— Е, за какво става дума?
Беше готова да слуша каквото и да е, стига то да успяваше да ангажира вниманието й, макар че в момента онези случаи сякаш бяха отдалечени на милиони мили от нея.
— Откриха нов труп, знаете ли?
Карол поклати глава.
— Редно беше някой да ме уведоми поне за това.
Стейси описа набързо случая на Карол.
— И тъй като начинът, по който е извършено убийството, е толкова рядко срещан и специфичен, направената връзка изглежда неоспорима — завърши тя. — В средата на деветдесетте е имало някакъв слабо известен американски сериал, наречен „Човекът от лабиринта“, и сегашните убийства копират точно убийствата от неговите първи четири епизода. Някакъв тип от Оклахома поддържа фен сайт за филма. Пола искаше да му се обади, за да провери дали фенове от Обединеното кралство са се свързвали с него, но аз я предупредих, че той вероятно няма да й каже нищо. Тези маниаци се защитават един друг, приемат се като някакви самотни герои, вървящи срещу течението — тя повдигна вежди. — В случая течението сме ние. Кукувици. Тъй или иначе, предложих първо да разгледам сайта. Може да имат форум, или книга за посетители, или профил в Туитър, в който мога да вляза. Ще се поровя и ще видим какво ще открия — усмивката смекчи строгото й изражение. — Винаги се намира някоя задна вратичка.