Някой правеше точни заключения. Ванс нямаше нищо против да е така. Можеха да правят връзки между събитията, колкото си искат, той винаги щеше да бъде една крачка напред. Да вземем например сегашния момент. Точно сега в страната нямаше място, където би могъл да се чувства в по-голяма безопасност, отколкото в Устър. Защото сигурно всички бяха убедени, че отдавна е напуснал града. Това беше единственото място, където нямаше да го търсят. Можеше да обиколи целия търговски център пред катедралата без някой около него дори да повдигне вежда. Мисълта за това го накара да се засмее доволно.
Но макар да се чувстваше в безопасност, той нямаше намерение да се бави много тук. Имаше места, на които трябваше да отиде, хора, които трябваше да види. И нито една от гледките, които го очакваха, нямаше да бъде красива. Първо обаче трябваше да приключи с последните приготовления. Провери какво показваха камерите. От старата селска къща нямаше картина — вероятно полицаите се бяха натъкнали на някоя от камерите и бяха издирили и останалите. Точно затова бе наредил камерите при къщата на Тони Хил и фермата на Мики да бъдат поставени отвън, така полицията щеше да ги търси там, където нямаше да бъдат. Явно за пореден път предвижданията му се бяха оправдали.
Ванс провери поредицата картини от конефермата в Херефордшър, където онази предателка, жена му, и любовницата й бяха започнали нов живот. Когато взе Мики за жена, той бе направил огромна услуга на нея и на Бетси. Слуховете и клюките, които се въртяха около Мики, й пречеха да се издигне до самия връх в телевизията. Когато двамата се ожениха, слуховете замряха. Трябваше да е хетеросексуална, какво иначе би накарало Ванс да се ожени за лесбийка, при положение че можеше да избира от толкова много красиви и сексапилни жени? Циниците се опитаха да пробутат версията, че и Ванс е хомосексуален. Но никой не повярва на това. Той имаше хетеросексуална предистория и за него никога не бяха шушукали, че прескача и на другия бряг.
Разбира се, бракът беше измама. Още от самото начало беше ясно каква е изгодата на Мики, и тя така трескаво се стремеше да се възползва от него, че предпочете да не си задава въпроса каква полза има той от този брак. Беше й разказал някаква фантасмагория, че се опитва да се защити от преследващите го почитателки, успя да я убеди, че това, което иска всъщност, са необвързващите контакти със скъпоплатени проститутки, и й обеща, че никога няма да я постави в неудобно положение, избирайки жена, която би огласила публично връзката си с него. Далеч по-лесно бе тя да повярва на това, отколкото на истината — че той имаше нужда от параван, зад който да скрие другия си живот, живота на сериен убиец, отвличащ момичета на ученическа възраст. Не че някога би споделил това с нея.
Той бе спазил своята част от уговорката. Очакваше в замяна тя също да изпълни ангажиментите си. Но щом възникнаха първите проблеми, вместо да му осигури необходимите алибита, тя си изми ръцете по-бързо от Пилат. Нищо не вбесяваше Ванс повече от хора, които не си изплащаха дълговете. Той винаги бе държал на думата си. Единственият случай, когато бе обещал нещо и не успя да го изпълни, бе когато обеща на британския народ, че ще донесе у дома златен олимпийски медал. Но тогава никой не го държа отговорен за станалото, защото причината бе толкова героичната му постъпка.
Искаше му се всички да можеха да видят и останалите му действия в същата светлина. Беше направил онова, което трябваше да направи. Може би в очите на повечето хора подобна реакция не беше разбираема, но той не беше като повечето хора. Той беше Джако Ванс, беше изключителен. Което означаваше, че е изключение, че е над дребнавите правила, които останалите трябваше да спазват в живота си. Те имаха нужда от такива правила. Не можеха да функционират правилно без тях. А той можеше. И го правеше.
Ванс огледа частите на екрана една по една, взирайки се внимателно, увеличавайки картината, където беше възможно. Скоро успя да си изясни схемата на поставената охрана. Полицията контролираше входа и изхода от територията на фермата. Достъпът през входната алея беше блокиран от ремарке. Полицейски ленд роувър бе паркиран напряко на задната алея, виждаше се, че в него седят трима полицаи. Две двойки полицаи с фуражки на онези полицейски части, които имаха правото да носят оръжие, патрулираха около самата къща, държейки автоматите „Хеклер&Кох“ готови за стрелба.