Доколкото можеше да прецени, дворът на конефермата бе охраняван от работниците — хора, чиято подвижност и гъвкавост създаваше впечатлението, че са направени от тел и пластилин. Онова, което интересуваше Ванс, беше начинът им на обличане — всички носеха различни варианти на един и същи костюм. Каскети, спортни жакети от промазана или ватирана тъкан, джинси и ботуши за езда. Ченгетата изобщо не обръщаха внимание, когато някои от работниците излизаха от къщата и се упътваха към конюшните. Или когато се връщаха обратно.
Това би било интересно, ако неговата цел беше да проникне в къщата. Но плановете му бяха много различни. И ако се съдеше по това, което виждаше, беше много вероятно те да се увенчаят с успех. Ванс взе душ, облече се и напусна хотела половин час преди срока, споменат в правилника. По никакъв начин не биваше да привлича внимание към себе си.
Остави колата в една странична уличка, близо до адреса на фирмата, от която я беше наел. Вече бе запазил колата, която му беше необходима днес — джип, чийто модел подхождаше идеално на провинциалната среда. Джипът имаше теглич, както Ванс изрично бе пожелал. Той се върна с него при предишната кола, взе тубите за бензин, чантата с лаптопа и саковете от багажника, и потегли към Херефордшър. По пътя трябваше да спре на още едно място, но за това имаше предостатъчно време. Денят беше прекрасен, установи той, когато напусна Устър.
А сега трябваше да го оползотвори възможно най-добре.
Времето бе текло незабелязано покрай Тони, както ставаше обикновено, когато той потънеше в мисли. Осъзна колко е късно, едва когато стомахът му изкъркори, протестирайки заради пропуснатите закуска и обяд. В шкафовете на малката кухничка имаше различни пакети и консерви, но Тони не бе склонен да готви дори когато бе в настроение, а за днешния ден не можеше да се твърди нищо подобно. Затова заключи лодката и се върна на брега. Запита се дали да не отиде в кръчмата, но отхвърли идеята. Не беше в състояние да понесе обществото на други хора, пък били те и непознати.
През няколко преки, вървейки край къщите с червени тухлени фасади, той намери идеалното решение на проблема — на един ъгъл имаше магазинче, предлагащо риба и картофки. Той забърза обратно към „Стийлър“, понесъл приятно ухаещия пакет с пържена треска и картофи, толкова горещи, че пареха пръстите му. Перспективата да хапне нещо вкусно му напомни, че не съвсем всичко на този свят е ужасно.
Тръгна по понтона към мястото, където бе закотвена лодката му, и изведнъж спря като закован. Една позната фигура стоеше край кърмата, облегната на стената на каютата, със скръстени ръце, вятърът рошеше гъстата й руса коса. За момент той се ободри, вкопчвайки се в надеждата за сдобряване. После направи по-внимателна оценка на езика на тялото й, и се примири с извода — че Карол не бе дошла, за да предложи да заровят томахавката и да решат какво е най-доброто, което могат да предприемат заедно срещу Ванс.
Но ако нещата стояха така, се налагаше да се запита защо тогава е дошла. Ако продължаваше да стои на място и да се блещи, нямаше да намери отговора на този въпрос. Предпазливо, сякаш се боеше от физическо посегателство, Тони тръгна отново по понтона, докато се изравни с лодката.
— Предполагам, че има достатъчно за двама — каза той.
Карол пое маслиновата клонка и я прекърши на коляното си.
— Нямам намерение да оставам тук, за да се храня с теб — отвърна тя.
Никога не бе успявал да постигне нищо с Карол, опитвайки да се държи помирително.
— Както предпочиташ — отвърна той. — Но аз трябва да хапна.
Стъпи на палубата и загледа мрачно Карол, докато тя най-сетне отстъпи и той можа да отключи вратата и да слезе долу в каютата. Не й остави избор — трябваше да го последва, ако искаше да говори с него.
Той измъкна една чиния от стойката за сушене, разопакова рибата и картофките и ги изсипа вътре. Когато Карол слезе предпазливо по стълбата, той влезе заднешком в централната част на кабината и избута документите и лаптопа си встрани на масата, за да си освободи място за хранене. Измъкна от джоба си кен кока-кола и го постави до чинията.
— Има хора, които биха казали, че това място отговаря повече на моя стил от другото, което загубих — отбеляза той.