— Копеле — каза тя. Затвори очи и отпусна глава в ръцете си.
— Отпред има отделна каюта — каза Тони. — Леглото е удобно. Артър е държал на удобствата. Можеш да дремнеш няколко часа, преди да си припаднала от умора.
Тя поклати глава, изправи се и веднага се отпусна обратно на стола.
— Ох! Явно още не съм свикнала с люшкането на лодката. Благодаря, но се налага…
— Не се налага да ходиш никъде. Хората ти в Брадфийлд знаят как да придвижват операцията. Алвин Амброуз и Стюарт Патърсън имат нужда от възможност да докажат способностите си пред теб, преди наистина да си им станала шеф. Ако някой има нужда от теб, ще ти се обади.
Никога досега не бе полагал повече усилия да я накара да му се довери. Дори ако това доверие изтраеше само до следващото и събуждане, постигането му си струваше труда.
Карол се озърна, обмисляйки положението.
— Ами ти? Изглеждаш ужасно. Можа ли да спиш снощи?
— Аз поначало не спя — отвърна той. — Какво значение има една безсънна нощ повече?
Това не беше съвсем вярно. Ужасните смущения на съня, които бе имал през по-голямата част на живота си като зрял човек, бяха пропъдени от покоя в къщата на Артър Блайт. Това бе една от причините да я обикне толкова много. Но той никога не бе споменавал това пред никого, и нямаше как да го сподели сега. Това би напомняло прекалено много на отчаян опит да спечели съчувствие.
— Върви да поспиш, Карол. Ще можеш да се караш с мен отново, когато се събудиш.
— Така е — отвърна тя. Но не възрази. Той я проследи с поглед, докато тя изминаваше няколкото фута до предната кабина. Сърцето му бе натежало като никога преди. Не можеше да пропъди усещането, че има нещо окончателно в това, което се случваше между тях.
44.
Ванс си мислеше, че човек може да наеме всичко, което си пожелае, в управляваната от коалиция Британия. Навремето бе възможно да си купиш всичко. А сега като че ли всичко се отдаваше под наем. Ако не можеш да си позволиш да го купиш, можеш поне да се преструваш, че е така. Освен това, благодарение на интернет, винаги можеш да откриеш този, който може да ти предложи необходимото.
В късния следобед той вече разполагаше с АТВ в ремарке, закачено за джипа му. От същия селскостопански магазин купи и огромен чувал със специална гранулирана храна за коне. Смешно, наистина — две лесбийки да отглеждат жребци за разплод. Затова пък изборът им улесни дегизировката му. Беше си купил и зелен елек от ватирана материя, пуловер от агнешка вълна, каскет от туид и ботуши за езда. Беше готов.
Когато беше вече на две мили преди фермата на Мики, той се отклони от междуселския път по нещо като коларски път, водещ през гориста местност. Когато стигна на място, което не се виждаше от главния път, Ванс свали АТВ-то от ремаркето, после откачи самото ремарке и обърна джипа в посока към пътя, за да може после да потегли незабавно. Дегизира се, подряза мустаците си така, че заприличаха на четка и смени очилата на Патрик Гордън със защитни шофьорски очила. Натовари чувала с храната за коне в задната част на АТВ-то, върху нещата, които му бяха необходими за паленето, и потегли.
Продължи по същия път в продължение на около миля, спазвайки запаметените указания на картите и Гугъл Ърт, после се отби вдясно и премина през порта, през която се влизаше в землището на някаква ферма. Премина с подрусване по обширна ливада, доволен, че наскоро не беше валяло много. В далечната страна на ливадата имаше друга порта — минавайки през нея, се озова в пасище, на което имаше десетина коня. Те вдигнаха глави без особено любопитство, когато той премина по единия край на пасището. Оттук вече виждаше фермата на Мики — къщата в далечината, полускрита зад конюшните и сеновала.
Ванс почувства как сърцето му заби по-силно, докато приближаваше. Рискът, който поемаше, беше по-голям от допустимото. Но бе твърдо решен да накара Мики да си плати за онова, което му беше причинила. Беше обмислял възможността за известно време да я остави на мира. Да изчака, докато на полицаите им омръзне и престанат да я охраняват. Да я остави да се страхува и да нервничи в продължение на месеци, без да знае кога той ще нанесе удара си. Това също би му донесло известно удовлетворение. Но най-много му се искаше да остави всичко зад себе си и да се почувства свободен. Не искаше напуснеше ли веднъж Обединеното кралство, да му се налага да се връща тук. Искаше да е приключил със своята разплата. Да уреди неплатените сметки и да си тръгне.