— О! — възкликна Амброуз. — Тя не каза нищо и аз си помислих…
— По всяко друго време преди вчерашния ден щеше да си прав.
— Е, къде е тя?
Тони посочи с глава към носа на лодката.
— Спи.
Амброуз му отвърна с уморената усмивка на женен мъж, който знае много добре какво става в подобни случаи.
— Сдобрихте се значи?
Тони поклати глава, опитвайки се да не показва колко е разстроен.
— Може да се определи само като въоръжено примирие. Изтощението победи гнева по точки.
— Поне разговаря с теб.
— Не съм много сигурен, че това е толкова хубаво — отвърна Тони. Вратата на предната каюта се отвори, спестявайки му по-нататъшни обяснения.
Разчорлена и със следи от грим по лицето, Карол започна:
— Има ли на това място… о, сержант Амброуз! Не знаех, че сте тук.
— Току-що пристигнах, госпожо. Надявах се да ви заваря. Имам новини за вас двамата — каза той, станал внезапно делови и сериозен след появата на бъдещия си шеф.
— Само минута — каза Карол. — Тони, има ли тук нещо като тоалетна?
— Вратата вляво — отвърна той и посочи направо. Карол го изгледа мрачно и изчезна отново в посока към носа. — Всъщност това си е истинска баня — поясни той на Амброуз. — Ще остане впечатлена.
Амброуз не изглеждаше особено убеден.
— Щом казваш.
— Тези новини, които спомена… не са добри, нали? Предположих, защото избягваше да срещнеш и моя, и нейния поглед.
Амброуз се намръщи.
— Защо ти е тогава да питаш? — После обхвана с възторжен поглед вътрешността на лодката. — Прекрасно нещо. Бих бил много щастлив, ако можех да имам лодка. Колко хубаво бихме си прекарвали с жената и децата на такава лодка!
— Така ли? — Тони се постара учудването да не му проличи.
— Да. И как да не е приятно? Тук сам си си господар, няма задръствания по шосетата, пътуваш си спокойничко, а имаш около себе си и всички домашни удобства.
— Мога да ти я заема, ако искаш — Тони обхвана с жест лодката. — Почти не я ползвам, ползвай я поне ти.
— Наистина ли?
— Разбира се. Можеш да ми вярваш, Алвин. Тази лодка няма да се превърне в мой дом. В момента съм тук, защото тази сутрин осъзнах, че за мен е по-безопасно тук, отколкото в Брадфийлд.
Карол се появи навреме, за да чуе последните му думи. Беше успяла да пооправи дрехите си и изглеждаше освежена и бодра.
— Ще ми се да се беше замислил малко по-рано по въпросите на безопасността — отбеляза тя, а после отправи към Амброуз лъчезарна приветствена усмивка. Тони се зачуди откъде намира сили да продължава да го засипва с укори. — И така, сержант Амброуз, каква е тази новина, толкова важна, че не може да бъде съобщена по телефона?
Ъгълчетата на устата на Амброуз трепнаха в далечно подобие на усмивка.
— Ако трябва да бъда честен, просто исках да изляза от офиса. Когато разследването не върви добре, се стига до натрупване на енергия, която в никакъв случай не е положителна, и понякога на човек му се приисква да се измъкне. Имам нужда да си възвърна усещането, че ще успея. Затова се възползвах от случая и реших да ви съобщя лично последните новини — той въздъхна. — Боя се, че не са добри, но все пак далеч не са толкова лоши, колкото биха могли да бъдат.
— Мики? — попита Тони. — На нея ли е посегнал? Добре ли е тя? Добре ли е Бетси?
Амброуз кимна.
— И двете са добре.
— Какво е станало, сержант Амброуз? — намеси се Карол с твърд и хладен тон, възвърнала си контрола върху професионалните си качества.
— Ванс е успял да пробие охраната — Амброуз поклати удивено глава. — Появил се на АТВ, натоварено с чувал гранулирана храна за конете, каквото и да е това. Бил облечен като някой от местните земевладелци. Едно от момчетата, работещи в конюшнята, го спряло, но той му надрънкал един куп убедителни глупости, че бил обещал на Мики да донесе храната, която уж била много специална. Влязъл с четириколката направо в плевнята и запалил огън, но така, че той да се разгаря бавно. После си тръгнал, минавайки с проклетото АТВ пред очите на ченгетата. Отдавна бил изчезнал от поглед, когато забелязали, че плевнята гори.
— Пострадал ли е някой?
— Един от работниците в конюшнята загинал, спасявайки Бетси Торн. Тя самата една не била повалена от падаща греда. Така е щяло да стане, ако момчето не я бутнало встрани. Две от другите момчета имат по-леки изгаряния, доколкото знам. Изглежда, че основната цел на Ванс са били конюшните. Искал е да унищожи конете — Амброуз я погледна така, сякаш искаше да се извини. — Както каза Тони, той се е насочил към онова, което е най-важно в живота на жертвите му. За да ги остави да живеят, без да могат да забравят какво са му причинили.