Мълчанието, последвало думите на Карол, сякаш се разрастваше, докато изпълни докрай пространството между трите жени. Най-сетне Бетси го наруши.
— Много съжалявам. Онова, което се е случило с брат ви и съпругата му, е непростимо.
— Приятелка. Луси му беше приятелка. Не съпруга. Още не се бяха оженили. И вече, благодарение на вашия бивш съпруг — тя кимна рязко към Мики, — никога няма да се оженят.
— Не съм в състояние да ви обясня колко съжалявам — отвърна Мики.
— Можете да опитате — каза Карол с горящи от гняв очи.
— Но ние също сме жертви, нали разбирате — каза Мики. — Бетси можеше да загине в горящата конюшня.
— Но не загина, нали? Спаси се като по чудо — Карол тръсна чантата си на кухненската маса. — В моята работа чудотворните спасения будят подозрение, а не желание да пеем „алилуя“ и да славим Бога. Разбирате ли, много често подобни спасения са инсценировки с цел отклоняване на подозренията — очите й следяха ту едната, ту другата жена, наблюдаваха реакциите им, дебнеха издайническите прояви, които бе свикнала да открива през годините, когато бе работила редом с Тони Хил.
— Това, което казвате, е възмутително. Наш служител загина тази вечер, спасявайки живота ми — каза Бетси, но съхрани привидно спокойствие. Само че Мики я познаваше добре и знаеше, че под външната си невъзмутимост тя криеше нрав, който можеше спокойно да се мери с този на Карол Джордан.
— Наистина ли е толкова възмутително? Сравнявам обхвата на отмъщението на Ванс. Домът на Тони Хил бе опожарен до основи. Единственото място на света, където се е чувствал у дома. А при вас — само някакъв незначителен пожар в единия край на конюшнята. Брат ми и приятелката му са били убити по особено жесток начин. Никога преди не бях виждала толкова много кръв на местопрестъпление. А на вас ви умират два коня. И едно момче от конюшните, което дори не си дадохте труда да споменете по име. Как мислите, не се ли забелязва известна диспропорция?
— Трябвало е да стане много по-лошо. Специалистите от противопожарната охрана казаха, че ако гредите не бяха обработени с химикали за допълнителна огнеустойчивост, е щял да рухне целият покрив. Очевидно е нямало как Джа… Ванс да знае това.
Карол сви рамене.
— Освен ако вие не сте му го казали.
Тя се извърна и впери поглед в Мики.
— Но защо бихме направили такова нещо? Защо бихме пожелали да му помагаме? Не може да се каже, че връзката ни с него ни е помогнала много през годините. Онова, което извърши, постави край и на телевизионната кариера на Мики.
Бетси говореше отсечено, опитвайки се да потисне гнева си.
— А вие само това и чакахте, нали? Да бъдем откровени, Бетси, телевизията никога не е била част от вашия свят. Това тук е много повече по вашата част. Провинция, костюми от туид и коне. Тук се говори с изискан акцент и се устройват поло мачове. Разобличаването на Ванс ви е било само от полза, бих казала аз.
— Не беше така — отвърна Мики с умолително изражение. — Бяхме отхвърлени от всички, трябваше да минат години, докато изградим отново живота си.
— Вие бяхте негова помощница, служехте му за параван. Практически му бяхте съучастница. Криел се е зад брака си с вас в продължение на години, докато е отвличал и измъчвал млади момичета. Трябва да сте съзнавали, че той крие нещо през цялото това време. Защо да не предположа, че продължавате да му помагате и сега? Някой му е съдействал да организира всичко това. Защо да не сте вие? Навремето сте държали на него.
— Това е нечувано! — гласът на Бетси преряза като с нож тирадата на Карол.
— Наистина ли? Каква е схемата, Бетси? Аз не разполагам с голяма къща, не отглеждам и расови коне, затова се налага да загубя брат си? — И внезапно Карол се отпусна в най-близкия стол. — Брат си! — изхлипа тя, зарови лице в ръцете си и за първи път, откакто Блейк й бе съобщил за станалото, се разплака истински. Плачеше така, като че ли не бе плакала досега през целия си живот и си беше поставила за цел да премине през всички възможни вариации на тази тема. Цялото и тяло се тресеше от ридания.
Мики хвърли към Бетси поглед, с който сякаш питаше: „Какво да правим сега?“, но Бетси я беше изпреварила. Тя прекоси стаята, придърпа един стол и притисна към себе си Карол, сякаш тя беше нейно дете. Бетси я галеше по главата и нареждаше тихичко и утешително, докато Карол изплакваше сълзите си. Объркана, Мики отиде до салонния бюфет и наля три големи уискита. Остави ги на масата, после взе ролката с домакинска хартия.