Той се изправи и скочи обратно на понтона. Най-сетне си беше намерил място, на което да крачи. Свел глава, той стигна до края, върна се, извървя отново цялата дължина на понтона, а накуцването му стана по-незабележимо, докато мускулите на крайниците му се отпускаха успоредно с освобождаването на мислите му.
— Но защо го правиш тогава, ако не изпитваш удовлетворение от убиването — за какво ти е да убиваш? Каква е целта ти? Не ми се вярва да се стремиш към популярност. Ако човек като теб търси популярност, но не я получава, започва да праща писма на такива като Пени Бърджес. Следователно, ако искаш да впечатлиш някого, този някой вече има възможността да разбере посланието ти.
Той се обърна и тръгна обратно по понтона, този път вече по-бавно.
— Да обмислим какви са жертвите. Така или иначе, жертвите са в основата на убийствата. Проститутки. Ти не си някакъв религиозен фанатик, опитващ се да прочисти улиците от тях. Ако беше човек, внушил си, че има мисия, нямаше да си губиш времето с това сложно копиране на някакъв телевизионен сериал. Тогава за теб най-важното щеше да бъде именно прочистването, а не предаването на някакво си тайнствено послание.
— Какъв е ефектът от това, което вършиш? Какъв резултат имат убийствата? — Той се закова на място, осъзнал, че може би най-сетне е напипал някаква нишка. — Опитваш се да ги уплашиш, за да не излизат по улиците? За това ли става дума? — Имаше чувството, че се е озовал много близо до някакво прозрение, до нещо, което би изяснило до голяма степен проучваната от него информация. — Не тях. Нея — продължи той бавно. — Искаш тя да се откаже. Искаш тя да не излиза вече по улиците. Да се прибере у дома.
Завъртя се на пета и хукна обратно към „Стийлър“. Изпитваше чувството, че преследва някакво хрумване, което ще му се изплъзне, ако не го сподели с някого. Когато стъпи на борда, сграбчи телефона си и избра номера на Пола. Веднага щом чу гласа й, каза:
— Той се опитва да уплаши някого.
— Ти ли си, Тони?
— Аз съм, Пола. Вашият убиец — целта му е да уплаши някого.
— Уплашил е много хора, Тони — гласът й прозвуча изнервено. Той предположи, че денят за нея е бил доста тежък сега, когато Карол не беше при тях, за да дава напътствия.
— Знам това. Но той се опитва да уплаши една определена жена. Иска да я уплаши дотолкова, че тя да престане да проституира. Иска тя да се прибере у дома. Съдя по ескалацията на убийствата. Започна с най-нискостоящите представителки на занаята и тръгна нагоре по йерархията. Иска да каже: „Няма значение до кое стъпало си се добрала — злото винаги може да те сполети“. Иска тя да разбере, че онова, от което е избягала, е по-добро от другото, към което се е насочила.
— Звучи смислено — въздъхна Пола. — Но каква полза имаме ние от това?
— Не знам. Какво ще кажеш, да се обърнем към нравствения отдел? Може би те имат данни за новопоявилите се момичета? Или поне ще знаят къде и кого да попитат. Търсим момиче, което работи отскоро. Трябва да се е появила само седмици преди първото убийство. Виж какво ще успееш да откриеш. Имена, повече лични данни, всичко, което можеш да изровиш. Откриеш ли нея, ще откриеш и него — мъжа, който иска да си я върне.
— А защо просто не си я прибере? Както е прибирал убитите момичета от улиците?
— Има нужда да си повярва, че тя се е прибрала по своя воля. Не забравяй, Пола, той не възприема света така, както го възприемаме ние. Представи си някакви нормални мотиви, а после се опитай да ги изкривиш по някакъв начин. Струва ми се, че иска да я подплаши, та тя да се прибере у дома и той да повярва, че го е направила, защото той е човекът, с когото тя иска да бъде.
— Знаеш ли, понякога се безпокоя за теб — отвърна Пола. — Като си помисля как успяваш да проследиш всички усукани ходове на мислите им.
— И аз се безпокоя за себе си. А Стейси успя ли да открие нещо на уебсайта за „Човекът от лабиринта“?
— Има нещичко. Няма постоянен посетител на сайта от Обединеното кралство, но тя успя да открие мейл от някакъв човек, който търси хора от Острова, разполагащи със записи на сериала. Адресът му е в hotmail, така че е много трудно да се доберем до някакви сигурни данни. Но Стейси приложи една от своите магически хватки и успя да установи, че повечето писма от този адрес са били изпращани от региона на Брадфийлд. Освен това се порови и в базата данни за идентифициране на регистрационни номера и успя да стесни границите на района, където вероятно живее — трябва да е някъде в Скенби, високите жилищни блокове и улиците около тях.