— Още една стъпка във вярната посока. Желая ви успех. Обади се, ако научиш нещо от нравствената полиция.
— Готово. Виждал ли си се с шефката?
Тони притвори за миг очи.
— Беше тук преди време. Появи се изневиделица и ме спипа, че работя по вашия случай.
— О, по дяволите — каза Пола.
— Точно сега тя си има други грижи. Опитва се да обърне гръб на емоциите си. Когато най-сетне бъде принудена да застане лице в лице с тях, няма да й е лесно.
— Поне има теб. Ти винаги ще бъдеш някъде близо до нея.
Тони почувства смъденето на сълзи под клепачите си.
— Така е. Каквато и да е ползата от мен. Е, ти си имаш работа. Дръж ме в течение.
Той затвори телефона и се обърна към компютъра. Когато всичко останало се провали, можеш да си поговориш с машината.
Стейси се взираше внимателно в монитора, натискаше от време на време някой клавиш или кликваше с мишката. Амброуз, чието бюро се намираше зад нейното, понякога откъсваше поглед от своя монитор и я наблюдаваше скришом, възхищавайки се на абсолютната съсредоточеност, с която тя работеше. Искаше му се да има такъв служител в екипа си, вместо да трябва да разчита на непредсказуемия Гари Харкъп. Гари си го биваше, но човек не можеше да го намери винаги, когато имаше нужда от него, а и със сигурност работата му не можеше да се сравнява с онова, което вършеше тази жена. Амброуз не беше много убеден, че всички нейни търсения са напълно законни, но му беше все едно — стига тя да намереше необходимото и да го представеше по начин, който би удовлетворил изискванията и на обвинението, и на съда като цяло.
Докато той я наблюдаваше, Стейси се отблъсна от бюрото и се извъртя на стола си, спипвайки го на местопрестъплението.
— Имаме резултат — каза тя без следа от триумфа, който обикновено съпровождаше подобно изказване.
— Наистина ли? — Амброуз стана, отиде при нея и се вгледа в монитора й. — Винтън Удс? Какво е това?
— Изискан комплекс от самостоятелни къщи, разположението му е идеално за хора, които работят в Лийдс и Брадфийлд — отвърна Стейси. — Намира се в Западен Йоркшър, затова предполагам, че или е в юрисдикцията на инспектор Франклин, или поне много близо до границите на неговия регион. Намерих част от име в не напълно заличените материали от харддиска на Тери Гейтс и се заех с пълен преглед на имотите, сменили собственика си съгласно имотния регистър през последните шест месеца. Имаше няколко подходящи попадения, но единствено това би отговаряло идеално на изискванията на Ванс — тя кликна, написа нещо, и на екрана се появиха търговските данни за къща, построена в псевдовикториански стил. — Била е купена от компания, чието седалище е в Казахстан. Плащането е наредено от лихтенщайнски тръст, чиито банкови сметки са на Каймановите острови. Разплитането на подробностите може да отнеме седмици. Но това е точно схемата, зад която би се скрил Ванс.
— Щом казвате — отвърна Амброуз. — Заболява ме глава само като се опитам да си го изясня.
Стейси сви рамене.
— Е, нали знаем, че Ванс е успял да прехвърли всичките си пари в офшорни фирми, след като е бил арестуван — а е имал доста пари. Подобна къща би била за него идеална база за действие. Дори да възнамерява да остане тук само за няколко седмици, така притежава пълен контрол над укритието си, а същевременно се е сдобил с имот, който винаги може да продаде, когато вече няма да има нужда от него.
— О, вярвам ви — каза Амброуз. — Просто не мога да разбера мисленето на човек, готов да положи толкова усилия само и само за да си отмъсти.
Стейси се извърна и му се усмихна снизходително.
— Толкова по-добре за вас, шефе.
— Трябва да отида там — каза той.
— Не е ли по-добре да възложим на местната полиция да наблюдава дискретно къщата? Ще ви отнеме поне два часа, докато стигнете дотам, дори със синя лампа и сирена.
Амброуз поклати глава.
— Това е наше разследване. Ако съдя по това, което разказа шефката ви за Франклин, не мога да разчитам, че няма да събере хора и да връхлети в къщата с надеждата, че така ще се прослави. Тук трябва да се пипа внимателно, и ми се струва, че съм си заслужил правото да ръководя операцията. Тръгвам със специално подбрани хора. Ще поискаме подкрепа от местните веднага щом си изясним какъв е случаят — той я потупа по рамото. — Свършихте прекрасна работа. Ще се постарая шефът ми да е наясно на кого дължим пробива. Само не говорете с Франклин за това. Или с когото и да било от полицията на Западен Йоркшър.