И тя затвори телефона. Стейси продължи да се взира в него. Разговорът никак не я беше успокоил. По всичко личеше, че операцията върви с главоломна скорост към катастрофа. А тъй като главната роля изпълняваше Джако Ванс, можеше да бъде сигурна само в едно — в предстоящите събития нямаше да има нищо половинчато.
49.
Когато Стейси се обади, Карол си беше възвърнала почти изцяло самообладанието. Макар да се чувстваше изтощена и смутена от изблика си, усещаше, че тежестта в гърдите й бе изчезнала. Можеше да се надигне отново и да се заеме с предстоящата й задача — а именно, да не допусне Джако Ванс да причинява още злини.
Тя бе станала и се беше отдалечила от Бетси, за да разговаря със Стейси. В такъв смисъл вече беше успяла да се откъсне от двете жени. Едно нещо знаеше със сигурност — не искаше те да имат представа от плановете й, за в случай че все пак е била права в подозренията си, че те все още проявяват лоялност към Джако. Карол приключи разговора и каза:
— Трябва да вървя.
— В това състояние не би трябвало да отивате където и да било — каза Бетси — тонът й беше по-скоро загрижен, отколкото рязък.
— Благодаря за загрижеността — отвърна Карол. — Но се налага да тръгна. Хората ми в Брадфийлд имат нужда от началника си. Вашият бивш съпруг не е единственият, който си е поставил за цел да сее унищожение тъкмо сега — тя взе чантата си и се опита да среши с пръсти косата си. Почувства, че челото й беше потно. Вероятно я втрисаше. И нищо чудно след това избухване. — Няма нужда да ме изпращате.
Тя изпита облекчение, когато излезе от стаята. Бетси бе проявила обезоръжаваща доброта към нея. Но същевременно не изглеждаше особено разстроена, когато спомена човека, загинал при нападението на Ванс. Мисълта за това измести на заден план спомена за проявената загриженост, което беше добре дошло за Карол — тя нямаше желание да се чувства обезоръжена, особено когато ставаше дума за Мики Морган. Продължаваше да не е напълно убедена, че тази жена се е откъснала изцяло от влиянието на Ванс. Нямаше значение каква точно бе причината все още да е в негова власт — дали харизмата му или просто страхът. Карол имаше чувството, че между тези двама души не всичко е приключило.
Когато излезе от къщата, тя поседя малко в колата, опитвайки се да събере мислите си. Именно тя щеше да повали Ванс. Това беше нейна работа. Никой нямаше по-голямо право да изживее този момент от нея. Ако Амброуз свикваше екип, той сигурно все още не бе напуснал Устър. Щеше да го изпревари. Беше сигурна, че той нямаше да се движи по целия път до Винтън Удс със запалени сини лампи и включени сирени. На Амброуз и Патърсън им липсваше необходимото ожесточение, за да го направят. Карол извади синята лампа от жабката, тръсна я с все сила на покрива на колата и потегли с такава скорост, че изпод гумите се разхвърча чакъл.
Тази вечер тя щеше да залови Ванс или да загине.
Тони се питаше дали Пола е успяла да научи нещо от нравствената полиция. Хората, които работеха в този отдел, открай време спазваха собствени закони, балансирайки в сивата зона, деляща почтеността от непочтеността. Ако не успееха да установят някакъв контакт поне с част от групата, която трябваше да контролират, не биха могли да вършат работата си. А този контакт винаги вървеше ръка за ръка с привлекателните, неуловими обещания на корупцията. Знаеше се, че в миналото немалко ченгета от нравствената полиция бяха минали от другата страна на бариерата, макар и невинаги по предсказуем начин. Тъй като си имаха работа с една изкривена реалност, и престъпленията им имаха тази болестна отлика и бяха трудно предвидими.
Този отдел имаше роля и в миналото на Пола. Тони се питаше дали чувството за вина би ги подтикнало да станат по-услужливи, или пък контактът с нея им напомняше отминали моменти, които биха предпочели да забравят.
Телефонът му иззвъня. На екрана се изписа, че номерът е скрит. Зачуди се дали не се обажда Ванс, за да злорадства. Но той никога не се беше проявявал като един от престъпниците, които изпитват желание да се хвалят с престъпленията си. Не убиваше поради нужда да привлича вниманието на хората към себе си. Почти всяко останало действие в живота му беше насочено към постигането на тази цел — но не и убиването.