Имаше само един начин да узнае. Тони натисна един клавиш и зачака.
— Доктор Хил? Вие ли сте?
Беше познат женски глас, но телефонът сякаш му придаваше някакъв странен металически тембър, който пречеше на Тони да го идентифицира.
— Кой се обажда?
— Стейси Чен, доктор Хил.
Сега вече му стана ясно. Тя вероятно използваше някакво електронно устройство, за да промени гласа си. Това би съответствало на подозрителността, с която тя поначало се отнасяше към околния свят.
— С какво мога да ти бъда полезен, Стейси? Между другото, чудесно си се справила с онзи сайт от Оклахома.
— Обикновена обработка на данни — каза тя пренебрежително. — Всеки би могъл да го направи, ако разполага с подходящ софтуер.
— Как върви издирването на Кери Флечър? Открихте ли го вече?
— Честно казано, положението е озадачаващо, а аз не обичам да срещам затруднения в работата си с компютърни програми. Не фигурира нито в избирателните списъци, нито в общинския данъчен регистър. Не получава социални помощи, няма и здравна осигуровка. Който и да е той, като че ли е напълно нелегален.
— Сега вече разбирам защо си затруднена.
— Ще го открия. Доктор Хил, не съм убедена, че трябваше да ви се обаждам. Но съм малко разтревожена и ми се струва, че вие сте единственият човек, към когото мога да се обърна за помощ.
Тони се позасмя.
— Сигурна ли си? Напоследък става така, че аз съм отговорът само в случаите, когато някой задава погрешен въпрос.
— Струва ми се, че открих къде се крие Ванс, когато не е зает да извършва престъпленията си.
— Чудесно. Къде?
— Мястото се нарича Винтън Удс. Намира се между Лийдс и Брадфийлд — последната гориста местност, преди да се стигне до долината.
— Значи ли това, че е в участъка, контролиран от Франклин?
— Да, в областта, контролирана от полицията на Западен Йоркшър.
— Обадихте ли се на Франклин?
— Точно в това е проблемът. Сержант Амброуз беше тук, когато открих мястото, и затова споделих с него. Той е твърдо решен да направи така, че хора от Уест Мърсия да арестуват Ванс, и ми нареди да не казвам на Франклин или на някой друг от детективите от Западен Йоркшър.
— Разбирам, че това те поставя в неудобно положение — отвърна Тони, все още без да може да разбере какво иска от него Стейси.
— В известен смисъл. Затова си казах, че ще е по-добре да се обадя на главен инспектор Джордан, за да може тя от своя страна да се обади в Западен Йоркшър.
— Само че и тя няма намерение да се обади на Франклин, така ли е?
— Точно така. В момента тя пътува към мястото. Не съм много наясно какво смята да прави по-нататък, но най-вероятно ще стигне дотам преди хората от Уест Мърсия. И се страхувам, че този път залъкът е прекалено голям за нея. Той е много опасен човек, доктор Хил.
— Напълно си права, Стейси — още докато говореше, Тони вече се пресягаше за палтото си и опипваше джобовете си, за да открие ключовете от колата. Напъха едната си ръка в ръкава и прехвърли телефона на другото си ухо. — Добре постъпи, че ми се обади. Остави тази работа на мен.
— Благодаря — Стейси издаде някакъв странен звук — като че ли понечи да каже още нещо, но после се отказа. Само допълни припряно: — Погрижете се за нея.
И затвори телефона.
Докато провираше другата си ръка в ръкава, качваше се тичешком по стълбите и заключваше лодката, Тони си мислеше, че за Стейси произнасянето на тези четири думи е равносилно на такова излизане от кожата, което при някой друг от отдела би означавало да го стисне за гърлото и да изкрещи: „Ако допуснеш и косъм да падне от главата й, ще те убия!“
— Ще се погрижа за нея, Стейси — каза той на нощта, затича по понтона и прекоси все така тичешком пристанището в посока към паркинга. Не му остана време да се замисли до момента, когато се вля в движението по магистралата и осъзна, че всъщност изобщо не знае къде отива. А не знаеше и какъв е номерът на Стейси.
— Тъпанар! — започна да се ругае той. — Скапан малоумен тъпанар!
Единственото нещо, което му дойде наум, беше да се обади на Пола. Само че повикването му бе прехвърлено на гласова поща, и той продължи да ругае без прекъсване, докато слушаше записаното съобщение. Когато чу сигнала, каза:
— Въпросът е от изключителна важност, Пола. Нямам номера на Стейси, а искам тя да ми прати съобщение с упътване как да стигна до мястото, за което говорих с нея току-що. И моля те, не разпитвай нито нея, нито мен за какво става дума, иначе ще се разплача.