Никога не бе обръщал внимание на жените, които работеха в кухнята. Тони беше привикнал да ходи с наведена глава, надявайки се, че възрастните няма да го забележат. Затова се стъписа, че една от жените го заговори, когато той пристъпи към тезгяха.
— К’во ти е на теб? — попита тя. Провинциалният й акцент беше толкова силен, че той едва разбра въпроса.
Той погледна през рамо, обзет от ужас, че някое от по-едрите момчета се е примъкнало и стои зад гърба му. После трепна, съзнавайки, че тя говори на него.
— Да, на теб, глупчо такъв.
Тони поклати глава, горната му устна трепна от страх и зъбите му се оголиха като на подплашено кученце.
— Нищо — каза той.
— Ама как лъжеш — отвърна жената и постави огромна порция макарони със сирене на чинията му. — Я ела тук, отзад.
И тя посочи с глава прохода отстрани, който водеше към кухнята.
Вече сериозно уплашен, Тони се огледа, за да се убеди, че никой не го наблюдава, и се промуши странешком в прохода. Стиснал подноса пред гърдите си като хоризонтално разположен щит, той застана на входа на кухнята. Жената дойде при него и го поведе назад, към готварницата, където се вършеше основната работа. Обгърнати от пара, четири жени миеха големи тенджери в дълбоки умивалници. Пета жена пушеше, облегната на една врата в дъното.
— Сядай тук и яж — каза онази, която го беше повикала, сочейки едно високо столче край друг тезгях.
— Поредното спасено кутре, а, Джоан? — попита жената, която пушеше.
Гладът на Тони надви страха и той загълта бързо яденето. Джоан го наблюдаваше доволно, скръстила ръце на гърдите си.
— Все си последен на опашката — поде тя добродушно. — Тормозят те, нали?
Той почувства, че в очите му напират сълзи и едва не се задави с един от хлъзгавите макарони. Сведе поглед към чинията си и не отговори.
— Аз гледам кучета — продължи тя. — Имам нужда от някой, който да ми помага да ги разхождам, след като си свърша работата тук. Би ли искал ти да се заемеш с това?
Не го беше грижа за кучетата. Искаше му се просто да бъде с някой, който да разговаря с него като Джоан. Кимна, но все още не вдигаше глава.
— Значи решено. Ще те чакам при задната врата, щом бие звънецът? Трябва ли да се обадиш на някого у дома?
Тони поклати глава.
— Баба ми няма да има нищо против — каза той. — А майка ми никога не се прибира преди седем.
И така започна всичко. Джоан никога не го разпитваше за живота му у дома. Изслушваше го когато той разбра, че може да й се довери, но никога не проявяваше излишен интерес, никога не критикуваше. Тя имаше пет кучета, всяко със съвсем различен нрав, и макар че Тони никога не успя да ги обикне така, както ги обичаше Джоан, поне се научи да симулира привързаност към тях. Не го правеше от неуважение, а защото не искаше да разочарова Джоан. Тя не се опитваше да се превърне в негова втора майка, не се натрапваше да заеме по-важно място в живота му. Беше просто една сърдечна, бездетна жена, трогната от мъката му, също както я бяха трогнали кучетата, които бе взела от приюта.
— Винаги разпознавам онези, които имат добър нрав — хвалеше се тя пред Тони и пред другите хора, които също разхождаха кучета, когато си бъбреше с тях.
А освен това тя го окуражаваше. Самата Джоан не беше особено умна, но умееше да разпознава интелекта у другите. Обясни му, че ако иска да се измъкне от проблемите си, изходът е доброто образование, осигуряващо повече възможности. Прегръщаше го, когато успяваше да вземе изпитите си и му казваше, че ще се справи, когато той губеше кураж. Тони беше шестнайсетгодишен, когато тя му каза, че вече не бива да идва при нея.
Седяха в кухнята й край покритата с мушама маса и пиеха чай.
— Не бива да идваш повече тук — каза Джоан. — Имам рак, Тони, моето момче. Май ме е нагазил навсякъде. Казват, че ми остават само няколко седмици живот. Утре ще заведа кучетата при ветеринаря, за да ги приспи. Прекалено са стари, за да свикнат с някой друг, а пък се съмнявам, че баба ти би се съгласила да ги вземеш при себе си — тя го потупа по главата. — Искам да ме помниш такава, каквато съм сега. Каквато бях преди. Затова сега е време да се сбогуваме.
Тони реагира ужасено. Възразяваше срещу решението й, настояваше да остане край нея докрай. Но тя беше непреклонна.