— Майката починала. Преди около четири месеца, доколкото знам. Трябвало да изминат няколко седмици, преди Кери да осъзнае, че най-сетне е свободна.
— И започнала да проституира? Нали е работела в бензиностанция?
— Когато осъзнала свободата си, я обзело желание да се възползва от нея докрай. Не искала просто да бъде свободна, а и да натрие носа на Ерик Флечър. Сега вече той нямало да може да разполага с нея безплатно, а другите мъже щели да си плащат, за да получават онова, което той считал за свое.
Пола подсвирна.
— И как реагира Ерик?
— Не много добре — отвърна сухо сержант Дийн. — Непрекъснато се появявал по местата, където работела тя и я молел да се прибере у дома. Кери отказала категорично. Заявила, че на улицата се чувства на по-сигурно място, отколкото в неговия дом. Няколко пъти се наложи да му отправяме предупреждения — правеше сцени по улиците и по всичко личеше, че може да стане беля. Но след тези случаи той не се е появявал, доколкото ми е известно.
— Казала, че на улицата се чувства на по-сигурно място, отколкото в неговия дом — повтори Пола. — Това съвпада идеално с казаното от Тони. Вероятно е ползвал и адреса на нейната електронна поща. Разбира се, че е постъпил така.
С внезапен прилив на енергия тя започна да натиска бързо клавишите, изпращайки на Стейси спешна молба да потърси в блоковите жилища в Скенби някой си Ерик Флечър, най-вероятно обитаващ апартамент на шестнайсетия етаж някъде там.
Когато изпращаше мейла, тя забеляза постъпилото съобщение от доктор Гриша Шаталов.
— Бихте ли почакали малко каза тя, откъснала се за миг от това, което правеше.
„Пола, гласеше съобщението. Открихме откъсната част от човешки нокът, забита в плътта на последния труп. Нокътят не е на жертвата. Почти сигурно е, че принадлежи на убиеца и че ще успеем да вземем ДНК проба, достатъчно за идентифициране чрез кратки тандемни повторения или сравняване на митохондриална ДНК. Надявам се това да подобри настроението ти в съботната вечер. Предай съболезнованията ми на Карол, ако я видиш преди мен. Доктор Гриша.“
Понякога разследванията достигаха етап, който наподобяваше завъртането на ключ в сложна ключалка. Прибираше се едно резе, после второ, усещаше се как нарезите на ключа съвпадат с жлебовете — и вратата се отваряше. Точно сега, в късната съботна вечер, Пола бе обзета от увереността, че отделът за разследване на особено тежки престъпления щеше да може съвсем скоро да представи с гордост решението на последния си случай. Карол щеше да си тръгне с високо вдигната глава, със съзнанието, че е успяла да създаде нещо, докато Блейк можеше само да руши.
Щеше да бъде миг на тържество.
Амброуз внезапно повиши глас и почти изкрещя:
— Какво? Кой, по дяволите, й е казал къде се крие Ванс?
— Стейси, разбира се — каза Тони спокойно и въздържано, макар че този тон съвсем не отразяваше действителното му състояние.
— Какво я е прихванало, да му се не види? Това са сведения за полицейска операция!
— А прекият й началник не си ти, а Карол Джордан. Вложила е експертното си умение за решаването на проблема не по твое нареждане, а заради Карол. Не бива да се учудваш, че проявява верността си към човека, който й е дал възможност да се прояви.
— Трябва да спреш Джордан — каза Амброуз рязко и сурово. — Не искам тя да се набърка в операцията. Този човек е прекалено опасен, за да може някой да се справи с него сам. Трябва да я спреш, преди да се е случило нещо ужасно.
— Нали именно затова сега натискам газта по магистралата — отвърна Тони, опитвайки се да говори все така спокойно и да не нагорещява допълнително ситуацията. — Кога тръгвате?
— След пет минути. Кога е тръгнала тя?
— Стейси й се обадила веднага след като разговаряла с теб. А после се обади на мен. А пък аз потеглих преди петнайсет минути.
— По дяволите! Това е някакъв кошмар.
— Има само един изход — каза Тони, навлизайки в скоростната лента.
— Какъв?
— Да се обадиш на Франклин и да му кажеш да я спре.
Амброуз изсумтя.
— Това ли е твоята представа за изход? Ще настане страшна каша и докато Джордан и Франклин си изясняват отношенията, Ванс ще се изниже през задната врата — и дим да го няма.
— Както решиш — отвърна рязко Тони. — Просто се опитвам да спася живота й, това е всичко — изключи телефона и се опита да принуди протестиращия двигател да вдигне скоростта с пет мили. — О, Карол! — изпъшка той. — Моля те, не върши никакви подвизи. Нито пък благородни дела. Просто си стой там, където си. Моля те.