Докато влизаше отново в общото помещение, тя си каза, че той не би могъл да възрази по никакъв начин на това.
12.
Ванс беше намерил бейзболна шапка на „Бостън Ред Сокс“ в жабката на таксито. Не беше точно дегизировка, но ако вече бяха разпространили описанието му, шапката не би била спомената в него. Вероятно щеше поне да му даде възможност да си поеме дъх. Беше приятно изненадан от новата зона за отдих на магистралата. Навремето, когато влезе в затвора, посещението на подобни зони все още беше неприятна необходимост — състоянието и видът им караха човек да реши, че се е озовал в шейсетте години на двайсети век. Сега тази поне беше трансформирана в приятно заведение с тераси, към което имаше магазин за хранителни стоки на „Маркс енд Спенсър“, кафене, предлагащо двайсет вида топли напитки, и мотел. Кого го беше грижа за унищожаването на природата? Подобрението беше впечатляващо.
Ванс спря колата в една по-отдалечена част на паркинга, колкото можеше по-далеч от мотела. Провери как бяха разположени камерите за видеонаблюдение и се постара да маркира така, че регистрационните номера на колата да не се виждат на записите. На този етап спечеленото време, колкото и малко да беше то, във всички случаи беше предимство.
Отвори багажника от любопитство. В един ъгъл бяха прибрани някакви дрехи. Измъкна ги и разгъна тънко яке от непромокаема материя. Идеално. Беше му малко тясно в раменете, но покривайте татуираните му ръце, които бяха най-забележимата част от него понастоящем. Щеше да е по-добре да влезе и излезе от мотела, облечен с него.
Оставяйки ключовете на арматурното табло с надеждата, че някой ще открадне таксито, той тръгна бързо по павираната пътечка към мотела, криейки лице във вдигнатата си яка.
Докато вървеше, чувстваше колко напрегнато беше цялото му тяло. Това не се дължеше на страх; засега все още нямаше основания да се страхува. Каза си, че е по-скоро смесица от тревожност и очакване. Състояние на повишена бдителност, което щеше да му помогне да се опази — не само за момента, а за толкова време, колкото беше необходимо за осъществяване на плановете му.
Тръгна покрай последната редица паркирани коли, оглеждайки ги, докато вървеше. По средата на редицата откри тъмносиния мерцедес комби, който търсеше. На арматурното табло беше закрепен къс хартия с написан на него номер. Последните три цифри бяха 314.
Ванс обърна гръб на колата и тръгна право към мотела. Отвори вратата и тръгна уверено през фоайето към асансьорите. Никой не му обърна внимание — нито един от насядалите по диваните наоколо хора или от онези, които пиеха кафе прави край високите масички. Рецепционистът, зает с друг новопристигнал, почти не го погледна. Всичко се развиваше точно така, както бе очаквал. Тери беше свършил добра работа уредил беше нещата тук и беше успял да му предаде по-важните подробности по време на посещенията си в затвора. Ванс натисна копчето, за да повика асансьора и влезе в него незабавно щом вратите се отвориха. На третия етаж излезе и зави по коридор, излъчващ острата миризма на синтетичен ароматизатор. Продължи по коридора, докато стигна вратата, на която бе изписан номер 314. Почука три пъти, после отстъпи назад, готов да побегне, ако се наложеше.
Но се оказа, че няма повод за безпокойство. Вратата се отвори безшумно, разкривайки жилавата фигура и маймунската физиономия на Тери Гейтс, човекът, който не бе престанал да му вярва и бе изпълнявал съвестно и точно всички нареждания на Ванс още от деня, когато го арестуваха. Тъкмо благодарение на лъжливите показания на Тери сянка на съмнение падна върху първите му присъди за убийства — Тери, който никога не се колебаеше да изпълни онова, което Ванс искаше от него, нито за миг не се беше усъмнил в неговата невинност. За миг той го изгледа учудено. После погледите им се срещнаха и Тери разпери широко ръце, отстъпвайки назад.
— Влизай, човече — каза той, нюкасълският му акцент се долавяше ясно дори в тази кратка фраза.
Ванс бързо пристъпи през прага и затвори вратата зад себе си. Въздъхна шумно и отвърна на усмивката на Тери.
— Радвам се да те видя, Тери — каза той, вече спокоен, връщайки се към обичайния си кадифен тембър.
Тери не можеше да престане да се усмихва.