Амброуз изсумтя.
— А не ви ли се струва, че това е дори още по-лошо? Корупцията би била не толкова мъчително обяснение в сравнение с некомпетентността. Така или иначе, дошъл съм да разговарям с Джейсън Колинс.
Грийнинг кимна вдървено.
— Подготвили сме стая за разпити. Има аудио и видео апаратура. Всички бяхме много учудени от участието на Джейсън в това. Така добре се представяше в крилото за групова терапия.
Амброуз поклати невярващо глава.
— Явно сте го имали за отличник.
Грийнинг посочи с глава към служителя, който беше въвел Амброуз.
— Полицай Ашмоул ще ви заведе в стаята за разпити.
След това явно отпращане Амброуз последва служителя обратно в коридора. Двамата минаха през друга вратичка и продължиха навътре в лабиринта на затвора.
— Познавахте ли Ванс? — попита Амброуз.
— Знаех кой е. Но никога не съм общувал пряко с него.
Това сложи край на разговора. Завиха още веднъж, после спряха пред някаква врата. Служителят я отвори с карта и я задържа, за да може Амброуз да влезе първи. Амброуз спря на прага за миг, колкото да огледа човека, седнал зад масата, чиито крака бяха здраво завинтени за пода. Бръсната глава, козя брадичка, татуировки. Точно по описанието. Колинс вдигна глава и срещна очите на Амброуз с безжизнен, ироничен поглед.
— Какво си ме зяпнал?
Амброуз се бе сблъсквал с подобно предизвикателно поведение толкова често през годините, откакто работеше в полицията, че то просто отскочи от него, без да го засегне.
Той не каза нищо. Озърна се, сякаш преценяваше сивите стени на стаята, луминесцентното осветление и настлания с плочи под, за да включи описанието в някоя брошура на агенция за недвижими имоти. Помещението миришеше на мръсни тела и пръдня. Почти накара Амброуз да съжали за дните, когато тук можеше да мирише на застоял тютюнев дим. С две крачки стигна до празния стол срещу Колинс и служителят на затвора ги остави сами, посочвайки на Амброуз копчето, което трябваше да натисне, когато приключеше.
— Джейсън, аз съм сержант Алвин Амброуз от полицията на Уест Мърсия и съм тук, за да разговаряме за участието ти в бягството на Джако Ванс.
— Знам защо си тук — отвърна Джейсън с тежък, мрачен тон. — Знам само едно — че той ме помоли да си разменим килиите снощи.
Амброуз избухна в смях — смееше се гърлено, от сърце, боботещият му смях изпълни стаята. Колинс се стъписа и го загледа уплашено.
— Спести ми глупостите — каза Амброуз, когато се посъвзе. — Прескочи излишните дрънканици и ми кажи какво знаеш.
— Нищо не знам. Трябваше да бъде шега. Той смяташе, че ще може да се представи за мен, аз мислех, че няма да успее. През ум не ми е минавало, че работата ще стигне дотук — и Колинс се усмихна иронично, сякаш допълваше: „Докажи, че лъжа“.
— Доста подготовка явно сте хвърлили — само за една шега — отбеляза саркастично Амброуз.
Колинс сви рамене.
— Това не ме интересуваше. Той беше този, който настояваше, че ще успее да изпълни номера. Той трябваше да се постарае за необходимото — Колинс вдигна палец в знак на одобрение. — Добре се справи копелето.
— Не ти вярвам.
Колинс отново сви рамене.
— Вярвай на когото искаш. Пет пари не давам.
— Ясно ти е, че с престоя ти в терапевтичното крило е свършено, нали? Връщаш се в категория А. Никакви привилегии. Никакви пухени завивки и отделна тоалетна. Никакви сесии по групова терапия, на които да можеш да разправяш сълзливи врели-некипели. Няма да има дни извън затвора, когато никой да не очаква от теб да си даваш много зор. Не и преди да остарееш. Освен ако не разполагаш с някаква информация, която може да облекчи положението ти.
Колинс изкриви присмехулно уста.
— Разполагам с нещо по-добро от информация. Имам рак, шишко. Ще ме преместят в болничното крило. Ще ме пуснат да си умра у дома, както пуснаха атентатора от Локърби. Нищо, с което би могъл да ме заплашиш, не може да се сравни с това. Така че можеш да се разкараш.
И не греши, мислеше си Амброуз, докато избутваше стола си назад, ставаше и отиваше към вратата. Когато тя се отвори, за да може той да излезе, Амброуз се обърна с усмивка към Колинс.
— Надявам се ракът да се отнесе така милостиво с теб, както Ванс се бе отнесъл с жертвите си.
Колинс се ухили.
— Нищо не знаеш, ченге. Джако ми е казал, че има планове, в сравнение с които миналото ще изглежда като детско филмче.